Той е гледал кадрите от разпита на Лейдлоу, който търпеливо повтаря: „Нямам представа кой е Нокс". Сигурно е лъжа, но не са го хванали.
Шефът на отдела му каза да иска каквото му трябва, затова Пауъл избра млада жена на име Бетани за помощничка. Тя е организирана, неразгадаема и озадачаваща. Взе за помощник и технически специалист, Мич, който е дружелюбно настроен, но не съвсем искрен. Дадоха им кабинета до неговия в безличната сграда с тясна фасада на „чистачите" във Виктория и те се опитват да го смаят. Когато и да влезе в стаята им, те имат списъци за него. За неща, които са свършили, или неща, които предстои да свършат, и го гледат в очите - може би лукаво - за одобрение.
Освен тях обикалят и наблюдават и другите чистачи. Картър, самият той бивш агент на МИ5, безцеремонен, непринуден, разяждан от любопитство. „Зает си, а? Но нека да пийнем по нещо някой път." Тиха млада жена, която Пауъл едва си спомня като младша служителка, а сега - и тя чистач. Сигурно е Лийсън, която откри човека от „Технически операции" след информацията на Нокс. Морис в крайния си кабинет с изглед към улицата седем месеца преди пенсионирането си наднича към него над очилата си за четене и бърчи нос. Кингман, когото Пауъл не познаваше, доведен от Специалния отдел след заминаването му за Вашингтон. Влезе, за да стисне ръката му. „Чувал съм много за вас" - но не каза какво. Всичките го оглеждат. Чистачите умеят да четат мислите на хората и сега се опитват да прочетат мислите на Пауъл. За да го върнат от Щатите, значи е станало нещо сериозно, нещо лошо... Може би са чули слуха за шефа на отдела, може би наистина вярват, че нещо е започнало да смърди, и са повикали Пауъл да открие източника на вонята. Той не им се доверява. Нещата не стават така. Чистачите работят в изолация не само от останалите от разузнавателната общност, но и един от друг. В края на краищата, не се знае кой е виновният.
Само че Пауъл не работи в изолация. Той е изключение от правилото. Досега е изпратил три доклада до шефа на отдела, описвайки подробно всяка внимателна стъпка, която е предприел, свеждайки до минимум заключенията, отказвайки да се хваща за празни догадки и да създава теории само за да запълни празнотата, но след всеки доклад шефът отговаря: „Да го обсъдим". Той непрекъснато наднича над рамото на Пауъл. Пауъл се опитва да не трепне.
Работи до късно през повечето дни, връща се в служебния апартамент след 22:22 - дългите часове в кабинета са неизбежни, когато не си носиш писмена работа вкъщи - вечеря сам и се обажда по Скайп, за да види Тия, преди да си е легнала. Дъщеря му е нарисувала картинки и му ги показва да ги разгледа - самата тя с розовия си тоалет на фея на празненство, той с костюм, а отдолу - сериозен надпис с четливия почерк на Тори: „Татко помага на хората". Пауъл прави точно това, нали?
Той се опитва да не мисли за напредъка, който не постига. Позовава се на удобни клишета: „Още е рано да се каже..." Рано или късно ще има пробив.
Днес Пауъл отново ходи в къщата на Лейдлоу в Шепърдс Буш.
В понеделник, когато отиде там за пръв път, присъствието на мъртвия беше осезаемо - измитите чинии на сушилника, изпраните чорапи, съхнещи на окачалка в банята, измачкан и окъсан списък за пазаруване в кухнята - чай в пликчета, белина. Писмо от болницата, закачено на хладилника, самозалепяща се бележка на външната врата - „Кофите за боклук - вторник". До леглото на горния етаж има скорошно и много красиво издание на „Илиада" и във въздуха се носи мирис на книги и влага, който му напомня за стаите на преподавателите в Кеймбридж.
Сега всичко е променено. В стените са пробити дупки, за да бъдат монтирани камери. Изолацията на тавана е разкъсана. Коминът, каналите и тръбите са проверени. Килимите и дъските на пода са вдигнати.
- И какво намерихте?
- Само каквото МИ5 са сложили там - отговори Мич, облечен с тениска и работен комбинезон и с посипана с прах коса.
Пауъл кимна. Ние поставихме подслушвателни устройства. Но Нокс разбра или се досети и ги избягваше. Точно както разбра или се досети за отклоняването на пощата. Тук нямаше срещи, телефонни обаждания и други „бръмбари". Нокс не се поддаде на изкушението да наблюдава онези, които го наблюдаваха. Вероятно е решил, че не е необходимо.
- Ами някакви документи? Писмени следи?
Мич посочи разбитите стени.
- Ако е пазил нещо, Лейдлоу не го е държал тук.
Бетани стоеше настрана, скръстила ръце на гърдите си, тиха, придирчива, пазейки палтрто си да не се напраши.
- Какво мислиш? - попита я Пауъл.
Скептичният й неразгадаем поглед обходи стаята. Тя повдигна рамене.
- Той е искал да запази Нокс за себе си.