И после вратите се отварят с трясък и довеждат мъжа.
Черепът му е разбит. Сиво-бялата мозъчна тъкан се вижда през кръвта и строшената кост. Прилича на рана от бойно поле, резултат от куршуми с мощен калибър или експлозив. Не би трябвало да е жив. Устните му обаче се раздвижват и той съвсем ясно казва:
- Помогнете ми.
Сякаш иска нещо дребно - помощ да пренесе тежък кашон или някой да му отвори вратата. След това лицето му се отпуска и тялото му се надига веднъж. Основна животинска реакция. Човекът повръща и се задавя.
- Шибана работа - казва единият бандит.
- Почистете го - троснато заповядва Кейт.
Йохансен плъзва пръсти, покрити с ръкавици, в устата му дръпва на една страна езика му, който е отпуснат и неподвижен, и изгребва повърнатото.
- Интубирайте го - казва Кейт. Тя е до лакътя му и се опитва да вкара тръбата в устата на мъжа, работейки в унес на съсредоточеност, сякаш единствено със силата на волята си може да запази живота му, а Райли приготвя течностите. Мъжът отново получава пристъп, извива гръб и крайниците му потрепват конвулсивно веднъж и после пак и накрая, потрепервайки, изпуска дъх за последен път и всичко свършва.
Кейт протяга ръце, сякаш може да направи нещо. Започва изкуствено дишане, но Райли казва:
- Кейт?
Тя го стрелва с пронизващ поглед, но той отново изрича името й нежно. Кейт отмества очи и отпуска ръце.
Няколко секунди никой не помръдва.
- Приведете го в приличен вид, моля ви - казва Кейт. Лицето й отново придобива онзи затворен вид. Тя изхлузва ръкавиците от ръцете си, хвърля ги в контейнера за отпадъци и излиза. Секунда по-късно стъпките й се чуват по стълбите.
Райли ругае уморено под носа си. Прекосява стаята, минава през друга врата и отива в склада, където държат найлоновите чували за трупове.
Бандитите гледат със стъписани изражения от количките, но старецът, който извива врат от леглото си, изглежда доволен, сякаш всичко това е потвърдило възгледа му за света. Дрил се навежда, пъха пръсти в дупката в черепа на мъртвеца и започва да бърка в изстиващия мозък.
Единият бандит се задавя. Другият хленчи. Но лицето на Дрил изведнъж се подмладява и изпълва с почуда като на дете, което за пръв път вижда сняг.
- Той е убил няколко деца. Три, доколкото е известно на полицията. Различен метод на действие всеки път. Обичал да експериментира. Това объркало специалистите по съставяне на психологически профили. Накрая го хванали по оставени веществени улики. Дрил не е от онези, които правят самопризнания. - Райли изтръсква пепелта от цигарата си, дръпва отново и издухва струя пушек. - На двайсет и четири години е.
- Изглежда на седемнайсет.
- Да.
Те стоят пред вратите на клиниката, под стряхата. Край входа на лагера са се скупчили хора с дъждобрани. Светлините на прожекторите имат ореоли в дъжда.
- Мислят, че е започнал на дванайсет години. Странно хлапе. Любопитно. За това как е устроен животът. За болката. Затова обича такива неща. Всяка нощ застава извън човешката раса и наднича вътре.
Райли отново всмуква от цигарата си. Известно време ги блъскат поривите на вятъра и дъжда, но после стихват. Прозорците на общинските блокове отвъд оградата светят. Зад стъклата се движат фигури. Някой невидим в мрака през ед-на-две улици вика нечие име.
- Чул за това място - продължава Райли. - Дойде в лагера, мотаеше се около портата, настояваше да го пуснем да влезе. Каза, че иска да гледа. Изгонихме го, но той пак дойде. Кейт научи за него. Отиде, разговаря с него и после с Куилан. Убеди го да пусне хлапака. Всяка нощ цяла седмица, откакто дойде, стоя неподвижно като шибан камък и гледа. Може да лекуваш някой тип с изскочили от корема черва, а този странен младеж е до лакътя ти. - Той поклаща глава при спомена. - След това Кейт започна да го кара да прави разни неща. Бива го. Окото му не мига, не се плаши. Само не трябва да го оставяш сам с никого. И лекарските му обноски никога няма да се променят. Но мамка му - острите му черти се изкривяват иронично, - ще го направим ценен член на обществото. - Райли издава тих глух смях. - Плаши те, нали? Мислех, че нищо не стряска такива като теб. - Той отново дръпва от цигарата и изпуска струя дим. - След онова, за което са те опандизили в Щатите.
- Това беше нещо, което трябваше да бъде направено - отсича Йохансен. Няма да каже нищо повече. Престъплението на Райън Джаксън го прави опасен, коварен и извратен, а той иска да му вярват.