Двамата стоят и гледат бавно падащия дъжд на светлините на прожекторите.
- Къде си научил тези неща? - пита Райли.
Йохансен повдига рамене.
- Тук-там. Просто ги усвоих. - Погледът на Райли говори: „Сериозно? Да бе" но Йохансен го посреща смело и Райли отмества очи. - А ти?
Райли изсумтява.
- В армията. Бях военен медик. Басра, Хелманд... Да, аз съм истински шибан герой от война. - Той отново дръпва от цигарата. - Уволних се след Хелманд. Работих това-онова. Пристрастих се. Нали се сещаш? Трябваха ми пари за дрогата. Помолих един тип. Той не играеше. Наложи се да се заема сериозно.
Да се заеме сериозно? Брайс в двора - „Би ли казал, че сме сериозни?".
- Щом започнах с него, стана трудно да спра. - Райли пак всмуква от цигарата и изтръсква пепелта. - Знаеш как е. Обсебва те. Животът е толкова евтин, нали?
- Да - съгласява се Йохансен.
Минава още една минута.
- Тук съм от самото начало. Щяха да събарят всичко това. -Райли размахва ръка в дъжда. - И после някой реши, че е добра идея да ни настанят вътре. Разковаха дъските от прозорците, пуснаха електричество и вода и хоп - влязохме тук. Не знам как са я мислели, че ще стане тая работа. Половината хора се мотаят насам-натам като зомбита, а другата половина... - Той поклаща глава.
- Куилан е организирал нещата - подмята Йохансен.
- Да, организира ги. Но има уловка. Прави достатъчно, за да поддържа реда, но не толкова много, че шефовете да могат да го пренебрегнат... Бива го за това. Да действа на ръба. И да прави така, че всяка неприятност да работи за него. Например бандитите тук. Той ги настройва едни срещу други, да се хващат за гушите, да има с какво да се занимават. Същото е и с Брайс. Той е извратен скапаняк и Куилан го знае. Ясно му е, че не трябва да оставя много свободно време на такъв човек. Трябва да му даде нещо, върху което да се съсредоточи. И Куилан прави именно това. Подхвърля някого на Брайс, за да му намира работа. Да изразходва енергията му. - Райли пуши, вперил поглед право напред.
- Имаш предвид някой като мен.
Райли се обръща към Йохансен. Погледът му е твърд. Светлината в очите му е слаба.
- Защо мислиш, че Куилан ти позволи да останеш? Защото си придобивка за екипа ли? А Брайс се учи да живее с разочарованието си? - Райли изсумтява презрително. - Той те иска и ще те има и няма да бъде нещо обикновено като нож в корема, когато никой не гледа. Не, след публичния пердах, който ти му нанесе, Брайс ще иска нещо показно. И докато планира малкото си шоу, той е под контрол. - Райли се обръща, присвива очи и се взира през булото от дим и дъжд. - Аз съм само зрител. - Пак дръпва от цигарата, но вече е стигнал почти до филтъра. Всмуква за последен път и хвърля фаса. - Майната му. Отивам да поспя - казва и се връща вътре.
Към края на смяната през портите се изнизват няколко пострадали. Няма други кризи. Старецът с болките в гърдите доволно дреме на количката, сигурен, че през деня ще го закарат в Спешния медицински център отвъд стената - чиста, модерна клиника, където ще пие чаша чай, докато чака да го прегледат, и може би ще полежи един-два дни в някое отделение... Младежите от бандите са се умълчали. Запасите им от обидни думи са се изчерпали засега. Самоубиецът се е унесъл в наркотичен транс. Кейт е превързала отпуснатите му пръсти, така че ако се събуди, да не човърка раните си. С бинтованите си ръце той прилича на нокаутиран боксьор от категория петел. Кейт надрасква груба анамнеза - наранявания, интервенция, лечение - за персонала отвъд портата, забожда я с безопасна игла на дрехите му и прокарва ръка по умореното си лице. Почеркът й е заострен и рехав, сякаш се е мъчила да се съсредоточи.
В края на смяната тя занася чинията си в стаята си и след малко се чува драскане по стената.
Йохансен лежи на леглото си, когато чува тихо скърцане по стълбите, докато Кейт слиза долу. Той чака, напрягайки слух да чуе външната врата да се отвори, но напразно. Тя все още е в клиниката. След пет минути Йохансен става, облича се, взима ботушите си и излиза.
Кейт е пред плота, също като преди, и инструментите са наредени пред нея. Какво ли прави? Почиства ли ги? Брои ли ги? Тя го вижда и пита:
- Пак ли ще излизаш?
Сигурно го е видяла, като отива на първото разузнаване вчера. Йохансен го прекъсна, когато „опашката" започна да нервничи, но успя да прецени слабостите им и днес ще опита отново.
- Да. - Той се приближава до умивалника, пуска студената вода и пие от шепата си. Погледът на Кейт го проследява.
- Къде ще ходиш? - неочаквано пита тя.
- Навън.
- Защо?
Йохансен излива водата от ръцете си и среща погледа й.