- Да видя дали Брайс ще се опита да ме убие.
- Брайс не убива - безучастно казва Кейт, само отбелязвайки наблюдение, и протяга ръка към инструментите пред себе си. Лицето й е като повърхността на неподвижна вода. И най-малкото вълнение показва подмолни течения.
- Куилан изпраща хора да ме следят. В безопасност съм.
Тя обръща друг скалпел.
Йохансен мисли, че Кейт е приключила, и се обръща, но тя казва:
- Раната в главата. Как ти се струва това? - Очите й са студени. Няма следа от жената в клиниката отпреди, онази, която не можеше да се примири със загубата на пациент и продължаваше да се опитва да го спаси.
- Наясно съм - отговаря Йохансен.
- Виждал си всичко. - Това не е въпрос.
- Някои неща.
Кейт се обляга назад на стола, скръства ръце на гърдите си и го гледа.
- На дясната ти ръка има белег, дълъг пет сантиметра. От порезна рана, вероятно от нож. На лявото ти рамо - изгаряне. Старо, бих казала от детството. От нещо плоско. Ютия? На лявото ти бедро има прободна рана, доста дълбока навремето. Назъбена. От изпилена отвертка? Многобройни порезни рани на пищялите. Белег под дясното ти ухо и до косата. На лявата ти челюст. И кокалчетата на пръстите ти. Това винаги е било част от живота ти, нали? И да гледаш хора с разбити глави също е част от живота ти. - Кейт повдига рамене и взима друг скалпел.
- Може да поемеш и по по-лоши пътища - отбелязва Йохансен.
Един човек крещи зад врата в далечна ферма.
- Да - съгласява се тя, но лицето й се опъва.
Йохансен излиза на двора. Тълпата на портата го оглежда, но никой не отронва дума. Портата се отваря. Той минава и после завива надясно, за да обиколи общинските жилища. След двайсетина метра зад него се лепва „опашка". Йохансен навежда глава и продължава да върви.
Той се разхожда напосоки из „Програмата". Отначало се отправя на североизток покрай закования с дъски параклис и джамията и стига до административната сграда и опашките от неспокойни хора. След това свърва на юг и заобикаля източния край на общинските жилища. От балконите гърми музика и хората го гледат, докато минава. В малък магазин, мрачен и миришещ на мухъл, където стоките са все още в кашоните в преградена с въже площ, Йохансен купува шоколад и цигари, плаща с жетони и излиза. Право отпред е Зоната за жени. На кръстовището пак са спрели два бронеавтомобила. Йохансен прави обратен завой, връща се към централната част на „Програмата" и се насочва към работилницата на Хаутън Стрийт.
Изминала е седмица, откакто той за пръв път прекоси „Програмата". Цяла седмица и по-голямата част от нея прекара в лагера, но вече е започнал да се вписва в обстановката и да разчита кодовете й. Хранителната верига, борбите за власт и характерите. Търговците на наркотици и нелегални стоки, предприемачите с техните проекти, партньорите им, хитрите им дребни номера. Работниците, жертвите, сломените и обикновените хора, които се опитват да преживяват криво-ляво. И сред онези, които се мотаят, но отделно от тях - хората на Куилан, които държат под око всичко, налагат правилата и взимат своя дял.
Каквото и да направи Йохансен от сега нататък, те ще го наблюдават.
Той съзира изоставената тухлена работилница, която стои настрана на остров от разорана земя, сякаш някой се е готвел да я разруши, когато са решили, че в края на краищата могат да я използват за нещо - още един център за обучение или фабрика за лека промишленост. Йохансен бавно я заобикаля по страничните улици, преструвайки се, че не я гледа, а после се връща. Видял е достатъчно за един ден.
Четири минути по-късно той започва да забелязва дребни неща. Лице, което за миг се обръща към него на улицата отпред. Движение в уличка, докато Йохансен минава. Връща се, но там няма никого. Не са хората на Куилан. Преследвачите на Куилан се влачат след него. Йохансен изостря бдителността си и опитва да си изясни кои са, но не успява.
Той завива наляво, за да излезе зад хотел „Гришам", и тогава се случва.
Сигурно е имало сигнал. Изведнъж отляво към него се задава онзи с жълтите зъби, друг мъж се придвижва отдясно, за да го пресрещне, а когато се завърта, Йохансен вижда трети - мършавия чернокож, който може и да е момиче, да се приближава бързо към него, стиснал нож в ръката си.
Йохансен се обръща отново и съзира Брайс.
Жълтите зъби и онзи вдясно хващат китките му и го приковават между тях. Жълтите зъби се опитва да извие ръката на Йохансен зад гърба му. Ножът пробива якето му и се забива в гърба му. Йохансен извива тяло. Острието пари. Той се вцепенява.
Жълтите зъби бърка в якето му, изважда зеления правоъгълен входен пропуск с големина на кредитна карта и го дава на Брайс. Брайс го поглежда, усмихва се на снимката и го прибира в джоба си. След това се приближава, допира устни до ухото на Йохансен и зашепва.