Мъжът с ножа изведнъж си поема рязко дъх. Звукът въздейства като спусъчен механизъм на останалите. Брайс отстъпва назад и се обръща. Другите двама веднага пускат Йохансен, сякаш е отровен. Ножът се изтегля. Те изчезват.
Зад него са се приближили двама от хората на Куилан. Единият извива врат и се оглежда наоколо, а другият се обръща към Йохансен и пита:
- Добре ли си? - Изглежда притеснен.
Йохансен не отговаря.
Той влиза в клиниката и съблича якето си. Гърбът на ризата му е подгизнал от кръв, но когато я сваля и гледа отражението си във вратичката на стоманеното шкафче, порезната рана е дълга около сантиметър и кръвта вече се съсирва. Йохансен непохватно я почиства и й слага марля, а после попива с гъба якето си, където кръвта е изцапала подплатата около скъсаното, и хвърля в кофата за отпадъци окървавената риза.
Загубата на пропуска не означава нищо, няма значение. Хората непрекъснато губят личните си карти. Йохансен се нуждае само от пръстовите си отпечатъци и сканирането на ретината.
Но някъде, в някой момент, той е допуснал грешка. Брайс го мисли за някой друг и иска да знае кой е.
Брайс взе пропуска му, защото има снимка.
Брайс смята да задава въпроси.
Но в „Програмата" никой не познава Райън Джаксън. А Чарли Рос е мъртъв.
Йохансен влиза в спалното помещение, минава покрай спящите хора, съблича се и ляга.
Чува се тихо похъркване. Някой мърмори нещо в съня си. От стаята горе се разнася една-единствена дума, лек тънък вик, хленчене. Прашинките над главата му се въртят в ивица светлина. Йохансен ги вдишва и брои.
Но все още усеща дъха на Брайс върху лицето си и чува гласа му, който задушевно напява...
„Как се почувства, когато тръбата влезе в гърлото ти?"
Минава повече от час, преди Йохансен да заспи.
Ден 14: вторник - ден 15: сряда
Карла
Първият запис на Елис пристига във вторник.
По обяд се обажда мъж със силен турско-кипърски акцент и иска да говори с „госпожата с мондеото".
- Забравили сте някакъв пакет! - съобщава той. - Пазя ви го! Пазя го на сигурно място!
Човекът звучи гордо и възмутено. Така и няма да разбера защо използва този акцент в телефонните ни разговори. Английският му е добър като моя.
Този път се радвам на разнообразието, макар това да означава обичайното дълго обиколно пътуване с такси, автобус, метро и пак автобус, странен шизофреничен зигзаг през града и обратно. През цялото време пред очите ми са кадрите от видеонаблюдението от тази сутрин.
Картина на улица и Йохансен. След една-две секунди забелязвам напрежение в тялото му, начина, по който върти глава, преди трима души да се нахвърлят върху него от различни посоки. Борбата е кратка. Йохансен се вцепенява. Някой има нож.
В кадър влиза четвърти човек. Единият от другите изважда нещо от якето на Йохансен и го подава на новодошлия, който поглежда предмета, прибира го в джоба си и пристъпва към Йохансен...
Това ли е краят? Така ли ще завърши всичко?
Мъжът се обръща. Другите пускат Йохансен и се разпръскват.
Дотичват още двама. Единият се втренчва в Йохансен. Другият се оглежда наоколо като обезумял - нервни, панически движения.
Клипът свършва.
След като го гледах първия път, когато разтворих пръсти, видях, че ноктите ми са издълбали полумесеци в дланите ми.
Не ставай глупачка. Знаеше как е там вътре. И той знаеше.
Отново пуснах записа. Отново хванаха Йохансен, който се вцепени, мъжът взе предмета, а след това се приближи и му предаде нещо... Какво? Не го удари. Послание? Заплаха? Целувка?
И още веднъж, но този път, когато непознатият се извърна от Йохансен и застана с лице към камерата, аз спрях кадъра и отворих копието на списъка на обитателите на „Програмата".
Не ми отне много време да го открия. Ангелските му черти са непогрешими. Името му е Брайс, а специалността му са изтезанията. Усмихва се на полицейската снимка, направена при ареста му.
Йохансен ми каза името му в изоставения полуразрушен пъб в Уондсуърт. Брайс е човекът, който е заповядал да го пребият. Брайс е заместникът на Куилан.
Пакетът, който ме чака в сервиза за автомобилни гуми „Харингей", е малък подплатен плик без име на него. Разчупвам печата, докато седя на втория етаж на автобус, спрял на червен светофар на Чаринг Крос Роуд. Пликът съдържа флашка с информация, нищо повече.