Тези думи дълго отекват в съзнанието ми, след като Елис затваря телефона.
Той не е добро ченге, но е умен. В случая вярвам на инстинктите му, въпреки че не знае истината.
Ставам, правя кафе, гледам през прозореца и после пак се връщам на бюрото.
Пускам отново разговора с Марк Девлин.
„Интелигентна... амбициозна... отдадена на работата си..."
Елис е прав. Прилича на препоръка. Странно е да кажеш това за някого, с когото си спал, но може би е била една от онези кратки връзки, разпалени от чисто физическо привличане и нищо повече. Разгоряла се е бързо и после е угаснала - от искра до пепел за няколко седмици. Случва се. Знам го от личен опит.
Или може би Девлин обича да сменя интимните си партньорки - настоява, че харесва жените, но не се обвързва. Пред очите ми се изреждат младите красавици, хванали го под ръка на снимките - никога с една и съща два пъти. Познавам и този тип мъже.
Връщам назад и отново пускам разпита.
„Интелигентна... амбициозна..."
Не, нещо не е наред. Този човек цени интелигентността и амбицията - те са го издигнали там, където се намира сега, но тонът му е хладен, сдържан, сякаш държи на разстояние спомена за нея, сякаш изобщо не иска да си спомня за нея.
Елис: „Знаехте ли, че тя страда от депресия?". Девлин: „Не". Елис: „По онова време е посещавала психиатър". Следва кратко мълчание от страна на Девлин, преди да отговори: „Не знаех". И мога да се закълна, че в тази пауза чувам как в съзнанието на Марк Девлин някакво парче се намества на мястото си. Нещо, което не е разбирал, сега му се изяснява. Нещо за Катрин Галахър.
Но няма да каже на Елис. Елис е любопитно ченге. Такива като Девлин не говорят пред ченгета.
Ще говори ли пред мен?
Марк Девлин ходи на същите места като Шарлот Олтън. Може би дори ме познава по физиономия. Може би имаме общи приятели.
Но Шарлот да го попита за Катрин Галахър ден след като полицията го е посетила? Шарлот Олтън е легендата ми. Тя не може да рискува да се забърква в тази история.
Въпреки това, когато служителите от офисите започват да се събират в пъбовете под прозорците ми, Шарлот Олтън прекарва много повече време от обикновено, за да реши какво да облече. Тя ще излиза.
Изложбата - в модна галерия в Ийст Енд - се нарича „Плътски наслади", но всеки, който се надява на тръпка евтино вълнение, ще остане разочарован. Запечатаните витрини са пълни с месо - трупове на животни, сложно изваяни във формата на луксозни потребителски стоки, дрънкулки, чанти, ръчни часовници, обувки. Някои витрини са хладилни, но не всичките, и тук-там около разлагащата се плът жужат мухи или в експонатите се гърчат личинки. Творецът, блед тантурест млад мъж, стои мълчаливо в ъгъла с чаша бира в ръката. Срещу него разговарят журналист, специалист по изкуствата, и колекционер. Сервитьори с безизразни лица сноват между експонатите и носят подноси с хапки на височината на рамото си, но малцина посетители с издръжливи стомаси ядат. Взимам чаша вино, което не смятам да пия. Чашата е само реквизит, колкото да имам нещо в ръцете си. Тук са някои от дружките на Шарлот от оперните представления. Сред тях е един от известните лондонски адвокати, този път придружен от съпругата си с ярко начервени устни, която е политик. Разговаряме учтиво, но аз всъщност не слушам. Наблюдавам вратата. И затова виждам двойката веднага щом влиза.
Всеки хетеросексуален мъж в залата, както и повечето жени биха забелязали първо младата жена - дългите черни коси, безкрайните крака, непринудената красота. Аз обаче забелязвам първо мъжа, защото той е Марк Девлин.
Сиви очи, бледа келтска кожа. Небрежна елегантност, която изглежда добре в италиански костюм, ушит по поръчка за две хиляди лири. Косата му не е черна, както изглежда на снимката в интернет, а тъмночервеникаво-кестенява. Девлин веднага повиква сервитьор, урежда момичето с питие и после го повежда към ъгъла, където се спотайва творецът. Девлин, изглежда, познава и журналиста, и колекционера. Запознава ги с младата хубавица. Извръщам глава.
Едно обаждане до организаторите на вечерта потвърди, че Девлин е в списъка на гостите. Те помислиха, че съм секретарката му и само проверявам.
Още едно обаждане и Шарлот Олтън също беше включена в списъка на гостите.
Отново съм погълната в разговор, но очите ми следят Девлин и придружителката му. Те напускат ъгъла на твореца и започват да обикалят залата. И аз обикалям и на три пъти съм толкова близо до Девлин, че мога да докосна ръката му. До мен достигат откъслечни фрази от разговора им. Той се опитва да забавлява младата жена, но тя е все по-раздразнителна. Първа среща или втора? Девлин не я познава добре. Мислел е, че изложбата ще й хареса или ще я смае, но е сбъркал. Красавицата я смята за неприятна и извратена и го прави очевидно. Девлин е огорчен. Скоро ще си тръгнат. Нямам много време.