Отивам във фоайето на галерията и се обаждам по телефона.
- Здравей, скъпи.
Роби загрява бързо.
- Сребристо ауди, паркирано на петдесет метра от твоята кола, вляво, като излизаш от изхода.
- Чудесно. Благодаря ти.
- Сигурна ли си? - пита Роби.
- Правили сме го и преди.
- Преди години.
Когато се връщам на купона, младата жена нацупено се отправя към тоалетната. За миг Девлин остава сам и се втренчва в разлагащ се куфар „Луи Вюитон" от месо, препълнен с черва. Заставам до него пред същия експонат и го поглеждам. Стандартната ми реплика за разчупване на леда е готова. Той ми отправя бърза иронична гримаса.
- Да, знам, лош избор на място за среща - казва Девлин, сякаш се познаваме от години и сме стари приятели.
- Тя е много красива - отбелязвам.
- Очевидно е вегетарианка. - Той ме поглежда отново с любопитство. - Нещо ми подсказва, че вие не сте.
Смея се. Смехът ми звучи непринудено и Девлин го приема като насърчение.
- Познавам ви отнякъде - казва той и в същия миг вратата на дамската тоалетна се отваря и се появява младата жена. Лицето й е намръщено. Девлин я вижда и се дръпва назад. - Аз по-добре да...
- Разбира се. - Поглеждам часовника си. Забавлявайте се до края на вечерта. - Обръщам се.
Кратка флиртаджийска размяна на реплики между двама непознати, приключила за секунди, но засега ми е необходимо само това.
Намирам приятелите на Шарлот, извинявам се и оставям недокоснатата си чаша с вино на подноса. Минавам покрай Девлин и младата хубавица по пътя към изхода от галерията. Те са до вратата и също се готвят да си тръгнат. Той ми отваря вратата.
Погледите ни се срещат за миг и аз се усмихвам в знак на благодарност. Жената не ми обръща внимание. Мръщи се. Между двамата очевидно има напрежение. Докато вратата се затваря зад мен, долавям думата „извратено", която тя произнася.
Взимам палтото си от гардероба, изваждам телефона си и набирам номера на Роби. Свързвам се с него, докато излизам на студения нощен въздух.
- Готов ли си?
- Готов съм - отговаря той. Не звучи щастлив.
Приключвам разговора.
По-нататък по улицата има редица модни барове и клубове. От един вход думка бас, а от прозорец на ресторант се излива светлина, но мястото, където се намирам аз, е тихо. Уличната настилка е тъмна, резлив вятър вее между търговските сгради, строени в края на XIX век, тъмните дизайнерски магазини и рекламните агенции със спуснати капаци. Мерцедесът е паркиран на известно разстояние от галерията. Докато се насочвам към него, зад мен се отваря вратата и аз се обръщам. Девлин и младата жена излизат. Лицето й е намръщено. Той я хваща за ръката и я повежда по улицата - в противоположната посока от мен. Опитва се да я развесели, но тя упорства и го кара да се старае повече. Какви ли са плановете й за вечерта? Скъп ресторант, където тя ще се мръщи по време на вечерята, и после - ако му е простила достатъчно - в неговото жилище, където Девлин пак ще полага усилия, за да компенсира за лошото начало на вечерта.
Стигам до мерцедеса. Дланите ми се потят, сърцето ми започва да бие учестено. Сигурна ли си?
Девлин и момичето са спрели под улична лампа до сребристо ауди. Той държи ключовете в ръката си. Усмихва се. Красавицата не се усмихва.
Всеки момент...
Наблизо се чува изсвирване на гуми.
Сега.
Излизам на платното точно когато бусът бясно завива по улицата.
На трийсетина метра от мен Девлин и жената обръщат глави.
Не знам какво се случва после. Гумите изсвирват отново. И после някой вика, но аз вече съм на асфалта и въздухът е изкаран от белите ми дробове.
Докато съумея да се надигна и да седна, Девлин е стигнал до мен.
Говори нещо. Пита дали съм добре. Ушите ми още кънтят.
- Добре съм - отговарям, но гласът ми трепери. Загубила съм тренинг. Разминах се на косъм.
- Удари ли ви?
- Не. Помогнете ми да стана.
- Сигурна ли сте? Много сте бледа.
Протяга ръка. В дланите ми са се забили дребни камъчета от настилката.
- Моля ви...
Той хваща ръката ми и ми помага да стана. Не я пуска.
- Едва не ви прегазиха - казва.
Такъв беше планът. Но изведнъж Девлин е толкова близо до мен и светът се движи твърде бързо. Вкопчила съм се в него с нокти. Чувствам прилив на адреналин. Пулсът ми препуска бясно и уличните лампи изглеждат по-ярки, отколкото би трябвало да бъдат, а сенките - по-тъмни, гърчещи се и живи.