- Нищо ми няма.
- А той... Проклет идиот. - Роби няма да каже нищо повече. Трябва да изчакам, докато се прибера в апартамента си и да се включа записа от камерите за наблюдение на улицата пред галерията, за да разбера какво се е случило.
Марк Девлин и младата жена обръщат глави. Белият микробус, който току-що е свърнал покрай мен, поема направо, насочвайки се към тях. Увеличава скоростта, когато Марк Девлин слиза на платното и вдига ръка.
Бусът завива отново, но вече е късно. Залюлява се наляво и надясно, но не спира. На следващото кръстовище рязко удря спирачки, снижава се на задното си окачване и се скрива от поглед.
Девлин стои на платното. Лицето му е смразено, безизразно, застинало. Стъписан е от онова, което току-що е направил инстинктивно. „Можеше да те убият." От ненужно перчене? От убеденост, че е неуязвим? Не мога да определя. И след това примигва, сякаш току-що е излязъл от унес, обръща глава към мястото, където би трябвало да съм паднала...
Телефонът ми иззвънява - една от сигурните линии, използвана за бизнес. Вдигам на второто позвъняване.
- Карла? - обажда се Крейги. Само той може да звъни по това време. Дали по някакъв начин е разбрал какво се случи тази вечер? Но гласът му не звучи строго, а смутено. - Скривалището на Лейдлоу. Апартаментът в Ийлинг. Открили са го.
Сградата е правоъгълен модерен блок със светлорозови тухли от седемдесетте години на ъгъла на тиха улица с дървета. До домофона има двайсет бутона на звънци. В 7:21 в сряда сутринта, докато паркирам, млада жена с черен панталон и хубаво палто държи вратата отворена, а млад мъж с джинси и работни ботуши слага голяма черна пътническа чанта в задната част на микробус без опознавателни знаци. Мъжът има силни ръце. Може да е дърводелец. Жената може да мине за скърбяща роднина, но не е, пък и е твърде спокойна и съсредоточена. И двамата са дошли да работят. Съдържанието на чантата, която току-що сложиха в колата, ще бъде основната задача на криминалистите. Взели са отпечатъци от жилището. Искат да знаят кой е идвал тук. Подозирам, че само Лейдлоу е бил в апартамента, който беше личното му убежище и не го споделяше с никого. Така или иначе, няма да има следи. Лейдлоу може и да имаше такъв вид, сякаш се е обличал на тъмно, но бе служил по време на Студената война, когато една неволна грешка би струвала нечий живот. Обзалагам се, че мястото е чисто.
Чантата ми е на предната седалка до мен. Преравям я, изваждам телефон, натискам бутон и започвам да говоря. Младата жена ме вижда и гледа достатъчно дълго регистрационния номер на колата, за да го запомни. Младият мъж тряска задните врати на микробуса и двамата се качват. Аз все още седя с наведена глава и се правя на заета. Има ли вероятност да ме следят?
Крейги не искаше да идвам.
- Наблюдаваме апартамента - каза той. - Не е необходимо да бъдеш там. Какво ще спечелиш?
Крейги обаче няма моя опит с тези хора. С престъпници и източници, да, но не и с разузнавателната общност. Не мога да поверя на друг тази задача. Трябва сама да се погрижа за операцията. Небрежни ли са или сериозни? Подреждат ли всичко, надписват ли кашоните, или правят нещо повече? Трябва да знам.
И съм добре подготвена. Някога постоянно се занимавах с това. И сега, докато седя зад волана на анонимната си кола и се преструвам, че разговарям с някого по телефона, аз пак изпитвам онова вълнение. Предишният живот ти липсва, нали?
Така или иначе, Пауъл няма да дойде тук лично. Прочетох досието му. Той не е оперативен агент и не се занимава с полева работа, а е изпратил специалисти. Часове наред те ще надигат килимите, ще преравят шкафове, ще разклащат пакети с храна и ще бъркат в казанчето за вода в тоалетната. Всеки момент дъските на пода ще бъдат разковани.
Те търсят Нокс. Търсят мен.
Но няма да ме намерят.
Освен ако не се досетят, че съм дошла?
Извръщам глава. Фалшивият ми телефонен разговор става разгорещен.
Някои престъпници изпитват влечение към разследването на деянията им. Мотаят се сред тълпите край полицейската лента и разговарят с ченгетата. Дружелюбни са и може да предложат полезни местни знания или само да гледат. Но ги мотивира някакъв непреодолим импулс да бъдат на местопрестъплението.
В тази категория ли ме е поставил Лукас Пауъл? Вмествам ли се в схемата на профила, като седя тук? Предвидил ли го е?
Натискам бутон и пускам телефона на предната седалка. Време е да тръгвам. Посягам към ключа на стартера, когато външната врата се отваря и те отново излизат...
Не. Младата жена е там, но този път е с друг, мъж, който през цялото време е бил в сградата.