Висок, над метър и осемдесет, и слаб. Черна кожа, високи скули, хубава стойка, хубав костюм, хубави обувки. Пауъл.
Носи запечатан кашон.
Дъхът ми секва. Насила извръщам поглед и грабвам телефона от седалката.
Говори. И не вдигай глава.
Какво прави тук Пауъл?
Лукас Пауъл, Херкулесът на разузнавателните служби, пристигнал от Вашингтон да почиства лайната. И го прави лично, не си седи зад бюрото да чака да му ги донесат, а идва тук да наблюдава, докато претърсват апартамента...
Взима нещо.
Но там не би трябвало да има нищо, което да намери. Жилището би трябвало да е почистено. Разчитахме на това. Лейдлоу беше от старата школа. Такива като него не си водеха записки.
Те се приближават към друга кола, комби. Пауъл слага кашона, който носи, на покрива на колата, изважда ключовете и докато го прави, погледът му обхожда наоколо и попада на мен.
Запали мотора. Не вдигай глава. Карай.
Потеглям, полагайки усилия да гледам право напред, но въпреки това съзнавам, че Пауъл обръща глава към колата ми. И по целия път до края на улицата, дълго след като той ме е изгубил от поглед сред редиците паркирани автомобили, не смея да погледна в огледалата, сякаш само един бегъл поглед може да ме издаде.
Крейги беше прав. „Ти се превърна в награда и Лукас Пауъл се е заловил да я спечели."
Ами ако иска да прави бизнес?
Аз контролирах всеки аспект на взаимоотношенията си с Лейдлоу. Той не знаеше коя съм, нито откъде идва информацията ми. Дори не можеше да се свърже с мен. И това го устройваше. В крайна сметка единственото, което имаше значение, беше, че информацията е добра.
Пауъл ще бъде различен. Той не е човек, който приема нещата на сляпо доверие. Ще иска да потвърди достоверността на източника. Ще иска да знае коя съм и колкото и да е добра информацията, няма да престане да търси, докато не ме намери.
Ден 15: сряда
Йохансен
Сряда сутринта. Краят на третата му нощ в клиниката. Йохансен лежи на леглото си. Навън е светло, но покрай затъмнения прозорец проникват бледи ивици светлина и в спалното помещение се чуват нощни звуци - тихо похъркване и мърморенето на Вини в съня му. Йохансен не знае дали Дрил е буден и не поглежда.
Той сяда в леглото и протяга ръце към дрехите си. Прекосява стаята, минавайки покрай другите, и отива в кухнята, където се облича.
Спира на стълбите, ослушвайки се за движение в стаята на Кейт, но не чува нищо.
Слиза в клиниката и обува ботушите си. Раната на гърба му под превръзката го сърби. Минава през чакалнята и излиза на слънчевата светлина.
Докато върви по двора, изпитва натрапчивото чувство, че някой го наблюдава от сградата на Филдинг, но не се обръща да погледне.
Минава през портата и завива надясно, отправяйки се към общинските жилища. Веднага разбира, когато зад него се лепва „опашка"
Йохансен се разхожда по улиците на „Програмата", отваря врати, влиза и излиза от разни сгради, спира на някой ъгъл, за да спрат и преследвачите му, и после продължава - шмугва се в тесни улички и се връща, така че пътищата им да се пресекат, спира да разгледа някоя витрина или покрив и влиза в малък двор, сгушен между сградите, за да няма схема в движенията му.
Един-два пъти е убеден, че има и друг преследвач, който се движи успоредно с първите, но не е с тях, обаче Йохансен не го вижда.
Пак ли шайката на Брайс? Но Брайс сигурно обикаля насам-натам с пропуска му и показва снимката му на разни хора. Кой го следи тогава?
Брайс няма да намери нищо. Чарли Рос е мъртъв.
Снощи новината за нападението се разчу. Райли го изпрати в склада да донесе ръкавици и когато се върна, Йохансен разбра по израженията на лицата им - примесеното със страх любопитство на Вини, многозначителния поглед на Райли и замисления израз на Дрил, който сигурно беше чул за раната и би искал да гледа как ножът прониква в плътта. Само лицето на Кейт беше безизразно.
Йохансен най-после стига до работилницата на Хаутън Стрийт. Докато пресича чакълената ивица между старата работилница и съседните улици, двама мъже спират в края на разорания участък и го гледат. Той се взира зад тях, за да види втория преследвач, но не забелязва друг.
Вратата, която Йохансен отваря, води към тесен лабиринт от малки влажни стаи. Той минава през тях и се озовава в главното помещение. Тук някъде има камера. Вероятно го наблюдават. Карла? И кой друг? Стъклата на големия прозорец с метална рамка са счупени и под краката му хрущят стъкла. Над главата му има греда, която минава по цялата дължина на постройката. На нея е окачен скрипец с вериги. Вентилатор скърца и стърже в кръгла дупка в тухлената стена. На стените са монтирани лампи в предпазни решетки, свързани с гумиран кабел. Крушките светят слабо на сивкавата дневна светлина. Камерата за наблюдение е високо в ъгъла. Йохансен се отдръпва от обхвата й. Камерата не се завърта, за да проследи движенията му.