- Не правя ли същото и аз? - В тона й се долавя горчивина. - Нали за това е клиниката? Да постъпваш правилно, да правиш добро? И аз правя това. Така времето минава по-бързо.
- Била си лекарка.
- Ха. О, да. И знаеш ли какво? Всеки човешки живот, който съм спасила, беше доказателство колко съм умна и как мога да победя системата. И наистина бях добра. Много добра. Бях на друго ниво - високо, взимах решения... Беше трудно, изискваха се технически умения и аз обожавах това. И пациентите ми сякаш бяха същества от друг вид. - Тя млъква. Вентилаторът скърца и трака. Някъде навън бръмчи мотор. Патрулира бронеавтомобил. - Тръгвам - заявява Кейт, но стига до вратата и се обръща. - За Брайс...
- Той само търси повод.
- И ако търси достатъчно усилено, ще го намери, нали? Мразиш ли го? - Неочаквано пита тя.
- Трябва ли да го мразя?
- След онова, което се опита да ти направи? И онова, което ще направи при първа възможност...
- Брайс не убива - прекъсва я Йохансен.
- Онова, което прави, е по-лошо.
Кейт задържа погледа му за миг, а после тръгва. Звукът на стъпките й по осеяния с камъчета под постепенно заглъхва.
Йохансен стои неподвижно и слуша скърцането на вентилатора.
Куилан е говорил с властите. И Куилан знае, че човекът пред него не се държи така, както би се държал Райън Джаксън. Но той може да преживее несъответствието засега, защото има други планове.
Брайс е извратен скапаняк. Дай му нещо, върху което да се съсредоточи. Той е само последният от дълга редица. Докъде се простира назад в миналото? До Чарли Рос?
Но Брайс не убива, а Чарли Рос е мъртъв.
Човекът се казваше Съли. Йохансен не знаеше малкото му име. Свърза ги другар от армията, родом от Ливърпул, с когото Йохансен беше служил в Ирак и който загина на пропускателен пункт в Хелманд. Срещнаха се в пъб в лондонския квартал Елефант енд Касъл. Съли работеше в охраната и търсеше още служители. Зададе на Йохансен няколко въпроса и после рече:
- Имаш ли нещо против да се разходим с колата? Трябва да се запознаеш с един човек.
Излязоха от Лондон и поеха по М4 и после по А404. Стъмни се и заваля лек дъжд. Чистачките скърцаха по предното стъкло. Съли непрекъснато поглеждаше крадешком Йохансен.
Минаха през Марлоу, чаровно старомодно дребнобуржоазно градче в Централна Англия с покриви от червени керемиди и плочи и църква със заострена камбанария. Прекосиха висящ мост. Сградите свършиха и теренът стана стръмен. Завиха по частен път - тесен, отляво с големи къщи, обърнати към река, бяла сграда като миниатюрен замък и огромна бяла къща с черен външен гредоред.
Спряха пред белезникава къща с кули. Часът беше десет в лятната нощ. От главното шосе се чуваше бръмчене на коли, някъде наблизо премина влак, някаква птичка все още пееше.
Вратата отвори жена. Тя погледна Съли.
- Той каза, че ще дойдете.
Изобщо не погледна Йохансен. Все едно беше невидим.
Съли го поведе по коридора към дълга стая, където чакаха мълчаливо и гледаха влажната лятна нощ зад френските прозорци, стъпалата, водещи надолу към моравата, и реката. Йохансен чу приглушено скърцане, гласове и после стъпки. Приближаваха се няколко мъже. Приглушени гласове: „Да, много добре". Но когато вратата се отвори, влезе само единият - на шейсет и няколко години, висок метър и деветдесет, със спортни панталони и официална риза, златен часовник на китката, подхилващ се като човек, който знае, че каквато и шега и да каже, всички ще се смеят.
- Кой е този? - попита мъжът.
- Онзи, за когото ти разказах - отвърна Съли.
Непознатият погледна изпитателно Йохансен и с леко заплашителен тон попита:
- И какво искаш, а?
- Искам работа - отговори Йохансен и потисна неволния си подтик да добави думата „господине".
- Какво можеш да правиш?
- Каквото ми възложат - отвърна Йохансен, защото това щеше да бъде животът му от сега нататък, нали? Само това му остана.
Мъжът кимна и излезе. Докато минаваше покрай Съли, Йохансен го чу да казва:
- Използвай го.
Това беше Чарли Рос, въпреки че тогава Йохансен не знаеше.
Нямаше да се срещнат отново.
След няколко месеца щяха да арестуват Рос заради случилото се с Кънлиф в онази ферма, а след година той щеше да бъде в затвора. А след още четири години - в „Програмата". Три месеца по-късно Рос щеше да бъде мъртъв.
Когато Йохансен се връща в клиниката, Райли седи на стол в главната стая. Поглежда Йохансен. Не се усмихва.
- Чух. За какво си в затвора. - Райли кима на себе си. - Е, добре. Тук изчистваш миналото си като всички останали. Но ако я докоснеш... - Той млъква, задавен от гняв, сетне поклаща глава, става и излиза.