„Знаех, че майка й има здравословни проблеми."
„Изглеждаше ли разтревожена доктор Галахър?"
„Изглеждаше... малко развълнувана. Но беше много старателна. Приемаше сериозно задълженията си. С това си го обяснявам - факта, че тя е молила други хора да я прикриват в последния момент. Разбира се, осъзнах го по-късно. Тя беше... - Гласът на Елуин Робъртс леко заглъхва. Вероятно е извърнал глава. - Тогава тя го е планирала."
Но той не е забелязал промяна в поведението на Катрин в седмиците преди изчезването й. Защото тя не е знаела какво предстои? Или е знаела, но го е пазела в тайна?
И след това Елис най-после задава големия си въпрос: „Сещате ли се за някого, който би искал да я нарани?"
Робърт звучи ужасен. „Предполагате, че някой..." Той млъква.
„Имаше ли някой, който може да е изпитвал гняв към нея? Някой, който може да е имал мотив да я нарани?"
Мълчание. Звуците на фона проникват в празнотата - нареждане на чинии, събиране на прибори, смях от друга маса.
„Открили сте труп" - казва Робъртс.
„Не."
„Но мислите..."
„Само оглеждаме случая от други ъгли." Пак мълчание. Елис опитва отново: „Може би е починал някой пациент, на семейството е било трудно да приеме смъртта, мислели са, че тя е виновна..."
Грозната смърт, която все още не съм успяла да открия.
„Няма такова нещо" - отговаря Робъртс.
„Напълно ли сте сигурен?"
„Абсолютно сигурен."
„Е, ако се сетите нещо... - Елис сигурно му дава визитна картичка. - Благодаря ви, че се срещнахте с мен."
Чува се леко вибриране. Телефонът на Елис? Сигурно. Кратка пауза. Може би Елис прави гримаса на извинение на Робъртс? След това казва на човека по телефона: „Е, какво има този път?" - и записът прекъсва, но не и преди да чуя, че песента на фона е „И какво от това" от албума „Малко тъжен" на Майлс Дейвис.
Той е говорел на мен.
В неделя по обяд аз му се обадих да го питам дали е разпитал колегите на Катрин Галахър, но Елис вече беше започнал.
- Колко, Елис? С колко от колегите й разговаря от неделя сутринта насам?
- С всичките - без колебание отговаря той и думите му прозвучават като предизвикателство.
- С всичките. - Разбира се. На Елис не му трябва много. Едно подушване на случая с Катрин Галахър - един намек за интереса ми - беше достатъчен за настървен и амбициозен човек като него. Елис мисли, че Катрин Галахър е убита, и иска арест, както и да бъде една крачка пред мен, за да не му попреча.
- И кога щеше да ми кажеш? - питам.
- Сега ти казвам.
- Искам записите. Всичките.
- Ще ги имаш. Приключих с тях. Само ще си загубиш времето. Като мен. - В гласа му прозвучава горчивина, почти обвинение. - Мамка му, разпитах всеки от отделението и знаеш ли какво? Не научих нищо. Тя не е била натрапчива и не е била кучка, но никой не й е ходил на гости, нито веднъж. Е, понякога са отивали в кръчма да пийнат по чашка, но това е всичко. На купоните, на които е ходила, е водела учтиви разговори, но си е тръгвала първа и винаги трезва. Не се е сближила с никого.
- Но...
- Работата ли? Била е женена за нея. И е била много добра. Няма нито едно обвинение срещу нея.
- Сигурен ли си?
- Ти ми каза да търся лекарска небрежност, нали? Подозрителни смъртни случаи, опечалени семейства, някой, който да й има зъб. Направих го. И знаеш ли какво научих? Няма оплакване, нито слухове или клюки, нито дори едно анонимно писмо. Нито пък потулен скандал или шушукане. Да, умирали са хора по време на дежурствата й. Била е лекарка в интензивно отделение, естествено, че ще умират - същият процент като във всяко друго интензивно отделение в страната. Проверих статистическите данни, Карла, не съм глупав. Затова кой би искал да й стори нещо лошо? Някоя случайна откачалка? Или може би сериен убиец? - Гласът му се извива иронично. - Бих допуснал, че е сериен убиец. Ще изглежда добре в характеристиката ми. - Иронията изчезва и тонът му отново придобива обвинителен нюанс. - Но ти твърдиш, че някой е имал мотив. И това означава, че не е станало случайно, а предумишлено. Значи има куп мръсотии, които още не съм надушил. И не получавам никакви следи от теб. Няма труп, няма заподозрени..
- Нещо не е наред с изчезването й.
- А, така ли? Предчувствие ли имаш?
- Да - отсичам троснато. - Предчувствие. Ами психиатърът, Грейвс? Или вече си говорил и с него?
- Не - престорено търпеливо отвръща Елис. - Не съм. Той е следващият в списъка ми.
Щом Марк Девлин е прозрял на какво е била способна Катрин, тогава и Грейвс сигурно е разбрал.
Елис обаче няма да знае какви въпроси да му зададе. А аз не мога да рискувам да му кажа какво знам. Не мога да му позволя да ме изпревари и да открие преди мен какво се крие зад всичко това. И най-вече не мога да рискувам да го осветля за пътека, която води до Йохансен.