- Добре - казвам. - Идвам с теб.
- Какво?
Приключвам телефонния разговор и се връщам в хола, при големите прозорци, които гледат към дока и сградите с офиси.
Тук горе съм в безопасност и гледам отвисоко на всички останали. Но сега ще ходя в компанията на ченге посред бял ден да разпитвам експертен свидетел. Сигурно съм луда.
Нали затова наех Крейги преди тринайсет месеца? За да бъда далеч от тези неща. Да бъда в безопасност.
Една грешка и всичко може да се разкрие. И все пак отивам.
Имам чувството, че съм някой от случаите на доктор Галахър и току-що съм се събудила от изкуствена кома. Няма да заспя отново.
Ден 15: сряда - ден 16: четвъртък
Йохансен
Сряда през нощта. Още една нощ, през която Йохансен чисти, пристяга ремъци, прави изкуствено дишане и разтървава биещи се хора. Райли подбира пациентите с най-сериозни наранявания, за да се погрижат първо за тях. Дрил крачи из стаята с широко отворени и празни очи, почти не говори и не общува с никого. Вини носи парцала насам-натам и бърше. Все още разправя, че ще го освобождават.
През нощта починаха двама души - сърдечен удар и самоубийство на млада жена с кожа, осеяна със стари белези от убождания. Срязала е вените си. Умря точно когато я доведоха в клиниката. В отпуснатите й пръсти имаше снимка на прохождащо малко дете с кафяви очи. Очите на Кейт блестят студено и безизразно. Райли я наблюдава прекалено много.
Райли стои пред клиниката, докато сутрешните линейки потеглят, и пуши непрекъснато и безпощадно.
- Тя беше съсипана, когато я намериха - казва той, гледайки право напред. - Напълно съсипана. Това се случва, особено с момичетата. Идват тук, не знаят как стоят нещата, няма кой да ги защити. Беше нощ портите бяха затворени, патрулите се бяха прибрали и тя скиташе наоколо... Райли поклаща глава. - Отначало помислих, че някой я е пребил или изнасилил, но не беше така. Беше нещо друго... психическо. Не знам. - Той отново дърпа от цигарата си. - Все едно, не можех да я оставя, особено в това състояние. Бях с Куилан, затова я доведох тук. Настаних я в отделна стая, грижех се за нея, пазех я от откачалките... Тя не излезе от унеса. Продължи седмици. Не говореше, ядеше съвсем малко. Седеше с онова изражение на лицето. Един господ знае какво й се беше случило. Разпитах тук-там. Отидох в Зоната за жени и дори помолих две момичета да дойдат да я гледат... Нищо. Никой не я познаваше. Сякаш се появи от нищото.
- Куилан пита ли надзирателите?
Това са първите думи, които Йохансен изрича, и Райли му хвърля язвителен поглед изпод вежди, сякаш не би трябвало да задава такъв въпрос.
- Дори да го е направил, не каза. И после една нощ доведоха един тип, от хората на Куилан. Някой го беше пребил с метална тръба, беше му смазал гръкляна и човекът се задушаваше. Трябваше да му се направи трахеотомия, сещаш се, дупка в дихателната тръба, и да се пъхне вътре тръбичка или нещо подобно, става и с химикалка. Не го бях правил от години, но беше нощ и портите бяха затворени, затова взех скалпел и изпразних химикалката си. Ръцете ми трепереха, мамка му. Тя беше там. Понечих да направя разреза, а тя изведнъж извика: „Не". Грабна скалпела, направи разреза и пъхна тръбичката, сякаш не беше нищо особено и го прави всеки ден. Не говори за това, не каза откъде знае как да го прави, но два часа по-късно за пръв път изяде всичката си храна. След това доведоха друг, нечий приятел. Мълвата се разнесе. И тя започна да обяснява как да лекуваме. На другия ден поиска хартия. Направи списък - всичко, от което се нуждаем тук. И поиска Куилан да й набави всичките тези неща. Той го направи, разбира се, защото сега си има собствена клиника.
- Сърца и умове - подмята Йохансен.
- Сърца и умове. Но какво пък, клиниката я накара да се съвземе. Видя ли чертичките на стената в стаята й? Тя брои хората, които е спасила. - Райли отново го поглежда изпод вежди. - Знаеш ли защо ти разказах това? За да разбереш какво е преживяла. За да ти е ясно, че твоят живот не струва абсолютно нищо в сравнение с нейния. Разбираш ли?
Йохансен кима.
Райли продължава да го гледа, сякаш това е някаква проверка, която трябва да издържи... и най-после се извръща.
- Кейт го смята за покаяние - добавя той. - А ти защо работиш тук? Не мога да повярвам. Ти си уравновесен. Не, това прилича на цел. На решение. Виждам го в теб.
- Казах ти, че...