Съли изненадано вдигна глава. Сигурно бе предположил, че са възникнали неприятности и Йохансен е влязъл да ги предупреди. Сети се да използва ножа в ръката си едва когато стана късно.
Йохансен спря, когато тримата се превърнаха в кървава маса.
И после Кънлиф...
Направи нещо. Ти си обучен. Но не и за това.
Полицаите намериха трупа на Кънлиф три дни по-късно, изхвърлен в полето - послание за Куилан, който си отмъсти. Съли и другите бяха заловени, изтезавани и убити.
Йохансен се обади от телефонен автомат на ливърпулеца, който го беше свързал със Съли. Вероятно от чувство за вина ливърпулецът му каза телефонен номер. „Те правят така, че хората да изчезнат, но това ще ти струва всичко, което имаш. И повече никога не ми се обаждай." Телефонният номер отведе Йохансен в празна стая, ярка лампа и спокоен женски глас: „Трябва да ни разкажеш всичко. Пълното разкритие е жизненоважно." Карла, но тогава той не знаеше името й. Знаеше само, че е обявена награда за главата му, че човекът, написал „Ненадежден" в досието му, е бил прав и че не си заслужава да запази остатъка от живота си като Саймън Йохансен.
Минаха месеци, докато разбере какво се е объркало и какво го е задействало. Оказа се, че е Кънлиф. Кънлиф, който стоеше в коридора на фермерската къща и когато отвориха вратата, видя найлоните на пода и напълни гащите - уголемяващото се петно на панталона му и вонята. Това беше дребният детайл, който не искаш да видиш или ще се вкопчи в теб. Дребният детайл, който те прави човешко същество.
Оттогава изминаха осем години. Колко мисии изпълни Йохансен? Изплуват още спомени, този път ярки, сгъстени, мимолетни, като снимки, разхвърляни в стая. Дъгата на сигнална ракета в небето над пустиня. Трупът на мъж на африканска улица и виещата се като змия кървава диря в праха зад него. Моментът, когато нечий череп се пръсва. Някъде отзад има фигура, която може да те уцели, ако иска...
Осем години и всеки удар доказва, че Йохансен умее да съзира дребните детайли - отблизо, в стая или на улицата, достатъчно близо, за да чува дишането на мишената, или на осемстотин метра, в мерника - да ги вижда и те изобщо да не му въздействат.
Но някъде в съзнанието му, зад вратата на фермерската къща, Тери Кънлиф пищи.
След половин час стъпките на Кейт бавно се влачат нагоре по стълбите и после продължават в стаята й. Но два часа по-късно Йохансен все още лежи буден и затова я чува - една-единствена дума, повтаряна отново и отново, ритмично. Нещо се блъска в стена. И същият слаб, тънък вик, като дете, което сънува кошмар.
Ден 16: четвъртък
Карла
Елис се обажда в 9:35 сутринта.
- Бъди пред кабинета на Грейвс в дванайсет - казва той. Самодоволен е, сякаш току-що е натрил носа на някого, и приключва разговора, без да каже довиждане.
Кабинетът на Иън Грейвс се помещава заедно с кабинетите на трима други психолози в пететажна къща в странична уличка в Челси. Практиката му привлича клиентела от средите на банкерите, брокерите, адвокатите и дребните политически фигури - нещастните богаташи. Чудя се какво ли е накарало доктор Катрин Галахър да отиде при него. Тя не попада в тази категория.
Точно в дванайсет бавно се приближавам до лъскавата черна врата, но от Елис няма и следа, затова продължавам да се разхождам по улицата, която се намира в търсен район между луксозни магазини и барове на Кингс Роуд и оградения с морава Дом за пенсионери. Повечето имоти са жилища. Изоставена къща до сградата с кабинета му е увита в найлони, въпреки че не се чуват звуци от пробиване с бормашини и чукане. Нечий скъп проект за ремонт се е забавил. Минавам покрай паркирани коли - четири мерцедеса, шикозен лексус последен модел, порше и астън с двойно предаване, а после стигам до края на улицата и се връщам.
Елис пристига с кола без опознавателни знаци в дванайсет и четиринайсет минути. Аз съм променила външността си достатъчно, за да заблудя някой случаен наблюдател - удобни обувки, перука със суха кестенява коса и тъмни очила - и той понечва да се върне, когато ме вижда, а след това се ухилва.
- Закъсняхме - отбелязвам, без да е необходимо.
- Подранихме - отвръща Елис с предишното непогрешимо самодоволство. Намислил е нещо.
- Какво?
- Ела. - Той изкачва стъпалата към предната врата и натиска звънеца.
След няколко секунди добре възпитан женски глас отговаря:
- Ало?
- Господин Елис. Господин Грейвс ме очаква.
Ключалката забръмчава и се отваря. Елис слага ръка на вратата и през рамо измънква:
- Отваряй си очите и ушите и си дръж устата затворена. Аз ще задавам въпросите.