Той отваря вратата и влиза.
В помещението, което някога е било приемна, седи хубава консервативно облечена жена с лъскава коса. Тя вдига глава от остъкленото бюро и се усмихва. Усмивката й не е каквато човек отправя към детектив инспектор, разследващ убийство. Вероятно мисли, че единият от нас е бъдещ пациент. Може би аз.
- Имаме среща с господин Грейвс - казва Елис.
Жената ме поглежда въпросително, но преди да кажа нещо, Елис се обажда отново.
- Подранихме. Ако е неудобно, може да почакаме - добавя той с тон, който казва: „Дано не е дълго".
Тя се колебае, сякаш ние представляваме социално затруднение, но после засиява.
- Желаете ли кафе?
- Не, благодаря - отвръща Елис.
- Е, тогава елате. - Жената пак се усмихва и ни въвежда в чакалнята - модерни канапета, растения, аквариуми със стрелкащи се насам-натам тропически риби. Жената застава на прага. - Ако желаете нещо, кажете - усмихва се и излиза.
Тя е като идеалната съпруга на министър от кабинета - до-волна от съдбата си, неизменно учтива, от малцината оптимисти в живота, консервативна и скучна.
- Нашият господин Грейвс е човек, който предпочита да контролира нещата и не обича изненади - отбелязва Елис, когато вратата се затваря след нея.
- Затова ли закъсняхме?
- Подранихме.
- Каза го вече.
- Той обясни, че не може да ни приеме днес. Отговорих, че ще дойда в единайсет. Доктор Грейвс обаче бил зает в единайсет. Рекох, тогава в дванайсет, но той отвърна, че сеансът е двучасов. Заявих, че ще дойда в един, и затворих.
- Значи дори нямаме уговорен час.
- Тогава защо тя ни пусна да влезем? Той ще ни приеме. Психиатрите са любопитни копелета - подсмихва се Елис.
- Но ще ни накара да чакаме.
- Приличам ли на ченге? Отговорът е „да". - И наистина е така. С коженото си яке и маркови обувки Елис прилича на умно младо ченге на път да направи кариера или на мошеник. В това се изразява хитростта му - винаги е крачка напред в играта. - Хората, които идват тук, не искат това да се разчува. Затова удължават уговорените си часове и никой не седи с другиго в чакалнята. Е, кога е следващият час? В дванайсет и половина? В един без двайсет? Пациентът ще дойде всеки момент и малката госпожица Съвършенство няма да иска да бъдат тук с...
Сякаш по даден знак вратата се отваря от мъж на петдесет и няколко години със слабо лице, с добре оформена прошарена брада. Елис веднага скача на крака, държейки в ръка съдебна заповед.
- Господин Грейвс? Аз съм инспектор Елис. Подранихме. -Той се усмихва. - Нямаше задръствания.
Грейвс поглежда Елис така, сякаш го е хванал да практикува някаква евтина хитрина, и после се обръща към мен.
- А вие сте?
- Елизабет Кроу - отговаря Елис вместо мен.
Подготвила съм се. В джоба си имам документи за самоличност на това име и няколко справки за публикувани материали, качени в интернет през нощта, малки следи в електронния сняг. Усмихвам се и подавам ръка.
- Господин Грейвс.
Той е слаб мъж и старателно облечен в цветове, които трудно се запомнят. Стиска ръката ми, като ме гледа в очите.
- Не сте полицай, така ли?
- Консултант - отговаря Елис.
Грейвс все още се е втренчил в мен.
- И каква е експертната ви област?
- Изчезнали жени - бързо отговарям, преди Елис да си отвори устата.
- Е, влезте - поканва ни доктор Грейвс.
Никой от нас не споменава за отсъстващия пациент за единайсет часа.
Психиатърът ни отвежда в кабинет с ламперия, който гледа към малък заден двор. Тюлената щора е дръпната до половината на прозореца и закрива гледката към околните сгради. Библиотеката с две вратички в отсрещния край на стаята съдържа професионални списания и справочници, наредени зад красива решетка от лакирано дърво и ромбовидни стъкла. В ъгъла има две кресла и масичка с кутия хартиени кърпички, африканска теменужка в саксия и две подложки за кафени чаши. Там сигурно сядат пациентите, но доктор Грейвс отива зад голямото бюро във викториански стил и ни посочва двата стола с отвесни облегалки за гости срещу него. Иска да постави бариера между себе си и нас. На подложката пред него е сложена зелена картонена папка. Името на корицата е Катрин Галахър.
Докато се настанява, психиатърът изважда голям бележник, слага го на коляното си, под нивото на бюрото и извън нашето полезрение, и взима писалка.
След това поглежда право в Елис. Гласът му е тих, спокоен и мелодичен.
- Вие ли водите разследването?
- Да.
- И на кого докладвате?
Елис казва името на главния инспектор, без да трепне. Мисля, че Грейвс си го записва, но и той като мен се е научил да пише, без да гледа листа, пък и бюрото закрива бележника му.