- Какво би могла да направи? На какво беше способна?
Грейвс примигва насреща ми.
- Не разбирам какво имате предвид.
- Какво си помислихте, когато тя не дойде за последния сеанс? - пита Елис.
Това е твърде очевиден удар. Грейвс явно няма да ни каже какво мисли, нито пък ще говори за чувствата си. Той пак отправя към Елис онзи поглед, със стиснати устни и упрек, който казва: „Знам всички номера".
- Останах с убеждението, че нещо не е наред - хладно отвръща Грейвс. - Катрин никога не беше пропускала сеанс. И като имах предвид личностния й тип, тя би написала бележка, би ми оставила съобщение. Пропускането на уговорен час би било важен провал за нея.
- Трябвало е да бъде съвършена - отбелязва Елис.
- Да. Както казах, знаех домашния й адрес и телефонен номер и се опитах да се свържа с нея. И когато не успях, отидох в полицията.
- Помислили сте, че Катрин се е опитала да се самоубие? - пита Елис.
- Помислих си, че е много вероятно да е направила опит да се самоубие. И когато научих, че е лекарка...
- Това имаше ли значение?
- В спешното отделение Катрин е имала достъп до изключително силни упойващи лекарства. Диаморфин например, много силно болкоуспокояващо. Барбитурати - фенобарбитал - против конвулсии, често използван при пациенти с наранявания в главата. Това са контролирани опиати, държат ги под ключ. Катрин е трябвало да поиска разрешение да ги вземе, но тайно и полека би могла да натрупа значителен запас за собствена употреба с минимален риск да я разкрият.
- Смятате ли, че бихте могли да направите повече, за да я спрете? - пита Елис.
- Мисля, че направих всичко възможно - отговаря Грейвс и после гласът му изгубва тъжния си тон и става озадачен. -Въпреки че съм любопитен. Задавате ми абсолютно същите въпроси като колегата си преди една година.
- Това изненадва ли ви?
- Реших, че след като сте си направили труда отново да ми се обадите,..
- Ще задаваме различни въпроси? Не винаги.
Грейвс не помръдва, лицето му не се променя, но реакцията му се разнася като трептене във въздуха. Той разбира, че нещо не е наред. Елис е казал нещо, с което ни е издал. Грейвс ще се обади на шефката на Елис. И ще попита ли за Елизабет Кроу? Би било интересно.
- Е, ако това е всичко - казва психиатърът и става. Ръката му покровителствено приглажда папката пред него.
- Още нещо - обажда се Елис. - Как ви плащаше за терапията доктор Галахър?
- В брой - отговаря Грейвс и се усмихва, сякаш сме приключили и ни отпраща.
И тогава разбирам, че нещо не се връзва.
Лъскавата черна врата тихо се затваря зад нас, докато слизаме по стъпалата пред сградата.
- Мил човек - подхвърля Елис. - Да, ако бях склонен към самоубийство, разговорът с него можеше да ме накара да размисля.
- Трябва да поговорим - казвам.
Елис се е приближил до колата си. Щраква електронния ключ и стоповете примигват.
- Добре. Качвай се.
- Не тук.
- Качвай се - настоява той.
Настанявам се на предната седалка и затварям вратата. Колата вони на освежител за въздух. Елис веднага ми подава флашка - сигурно със записи на другите разпити, но когато посягам да я взема, не я пуска и лицето му е намусено.
- Дължиш ми обяснение - казва той. - Не питай „Какво обяснение?". Знаеш много добре. От пет дни работя по случая с Катрин Галахър всеки свободен момент в денонощието, стоя до късно през нощта, преобръщам всички камъни и какво откривам? Няма заплахи. Няма признаци за нечестна игра. Няма мотив - нито неприятни ситуации, свързани с лекарска грешка, нито необясними случаи по време на дежурствата й или нещастни недоволни семейства, и никой й няма зъб. Колегите й са я познавали бегло. Никой не я е харесвал много, но и никой не я е мразил. Грейвс е костелив орех, но разказът му е убедителен...
- Той греши.
- Нима? За какво?
Спомням си описанието на Марк Девлин за Катрин - жената, способна на всевъзможни лоши неща, без граници, които да я задържат. И описанието на Филдинг - жената, виновна за шокираща грозна смърт, за която „Програмата" не е достатъчно наказание...
Професионалист като Грейвс би трябвало да прозре всичко това и да я прецени за секунди.
- Е, Карла? За какво греши Грейвс? Какво пропускам? Защото търсих, но в болницата няма нищо. И освен един вял флирт с някакъв набирач на кадри и извън болницата няма нищо. Доктор Галахър е била самотна, маниак по контрола и депресирана. Разрових се навсякъде, Карла, и знаеш ли какво? Всяко проклето нещо говори, че тя се е самоубила. Ясно и просто. Но ти. Единственият човек, който говори за убийство, си ти. Защо си толкова сигурна? Не ми казвай, че е предчувствие, интуиция. Ти знаеш нещо и не го казваш. Какво?