Той прави обичайната произволна обиколка.
Връща се към лагера и е спрял на кръстовище, за да изчака патрулът да мине, когато сцена на отсрещната страна на улицата привлича погледа му.
Някакъв мъж се е свлякъл до стената и спи или е пиян. Друг - дребен, със зализана черна коса - се навежда над него. Джими от двора първия следобед. „Първата задача на Джими е да ни помогне с една малка демонстрация..." В момента Джими се мъчи да извади нещо от джоба на човека, но е затруднен от факта, че трябва да работи с една ръка. Лявата му е в мръсна превръзка през рамото.
Джими се изправя. Държи нещо. Снимка. Изглежда доволен. Пъха я в джоба си, когато погледът му прекосява улицата и се спира на Йохансен. Той се усмихва - изпълнена с надежда детска усмивка. След това обаче започва да си спомня, свободната му ръка се вдига към рамото, за да го предпази, и усмивката помръква.
Пускат го да мине през портата на лагера, без да отронят нито дума. Йохансен пресича двора и влиза в чакалнята на клиниката. И отново усеща познатия трепет на напрежение.
Той спира и преценява тишината. Кейт сигурно го чака вътре.
В същия миг го обзема умора и му се иска всичко да свърши.
Йохансен минава през вратата на клиниката и я оставя да се затвори зад него. В средата на стаята има стол. Никой не седи на него.
Ударът връхлита изневиделица. Болка в черепа. Кръв в устата. Силен звук от разкъсване до Йохансен - отлепяне на тиксо.
- Блокирайте вратите - заповядва Брайс и някой се смее задъхано - слабият чернокож. Онзи с ножа.
Йохансен отваря очи. Раменете и глезените му са плътно залепени с тиксо за стола. Не може да помръдне.
Сигурно е издал някакъв звук, защото Брайс прикляка пред него и слага пръст на устните му.
- Шшт...
- Да му запуша ли устата? - пита друг, когото Йохансен не вижда, но Брайс се усмихва.
- Няма да бъде необходимо, нали? - обръща се той към Йохансен.
Съдействие. Брайс иска съдействие. Йохансен поклаща глава. От устата му потича кървава слюнка. Зъбите му са се забили в бузата. Брайс цъка с език.
- Каша.
Йохансен преглъща с усилие. Това няма да е всичко. Брайс иска публика. Куилан. Кейт. В стомаха му се надига страх като разтварящ се юмрук. В стаята има твърде много остриета.
Брайс все още клечи срещу него и го гледа. Очите му са светли и ясни.
- Изглеждаш уморен, Райън. Това е името ти, нали? И правиш грешки. Но ти го знаеш, нали? Може ли да ти кажа какво мисля, Райън?
Йохансен кима. Брайс се усмихва насърчително. „Браво."
- Ти не си преценил добре това място, нали? Постоя тук, видя някои неща. Лесно беше да дойдеш тук, нали? Влизаш, харесваш се на Куилан, чувстваш се като у дома си... - Брайс доближава лице още няколко сантиметра. - Не си мислил достатъчно задълбочено за това място.
Той прави рязко движение. Йохансен се дръпва назад, но удар не следва. Брайс се изправя и с леки нехайни крачки тръгва по дължината на клиниката. Прокарва ръка по плотовете, отваря шкафове, наднича вътре и пак ги затваря, взима разни инструменти и отново ги оставя. Йохансен извива врат, за да следи движенията му, но е прикован към стола и мускулите на шията го болят.
- Видях те да изваждаш чували за трупове и знаеш ли какво си помислих? - пита Брайс след минута. Взима шише с течност, прочита етикета и го връща на мястото му. - Прахосничество е да излизаш така. Не че ще го направиш. Ще излезеш жив от това място, само че... променен. - Той кима на себе си, сякаш размишлява. - Да, това място ще те промени. Завинаги. Хората се страхуват от промените, не си ли го разбрал? - Брайс слага ръка на уред за стерилизация, потупва го веднъж и продължава по-нататък. - Имам предвид... - Той поглежда Йохансен, имитирайки искрено любопитство. - Какво те плаши най-много? Мисълта за смъртта? Вярваш ли в ада? Аз не вярвам. - Брайс е намерил кутия с ръкавици. Лениво изважда една, нахлузва я на дясната си ръка и размахва пръсти, сякаш проверява дали му е удобна. - Смъртта е като да заспиш. Но да продължиш да живееш и да бъдеш променен... - Той се връща някъде зад Йохансен. - Да живееш без нещо, което приемаш за даденост, без очи, език или ръце - твоите ръце. - Брайс е зад стола на Йохансен. Пръстът му докосва лицето на Йохансен, леко и студено, и Йохансен потреперва. - Само си помисли за целия онзи живот, простиращ се пред теб, а ти не можеш дори да изпраскаш една чекия, а, Райън?
Йохансен кима. Какво ли ще последва?
Брайс се навежда. Йохансен усеща дъха му.
- Това място те променя. Бележи те.