И така, ето ме тук, почтена жена, която влиза в сградата със собствен ключ, без да прави опит да се крие. Преструвам се, че ключът се вмества в ключалката, виждам как лъскавата черна врата се отваря, влизам вътре и безшумно я затварям след себе си. Сигурно работя тук и съм забравила нещо в петък, затова се връщам да го взема след нощ, прекарана на гости или в ресторант. Няма нищо тревожно.
Луис ми отваря вратата, когато доближавам ключа до ключалката. Той се е вмъкнал в съседната необитаема къща преди няколко часа и внимателно и методично си е проправил път до тази точка - изключил е алармата и сензорите за движение, отворил е ключалките на прозорците, спуснал е щорите и едва тогава е насочил вниманието си към входната врата. Запалвам лампата в коридора, както би постъпил всеки невинен човек, и Луис трепва и мига колебливо срещу мен, но не казва нищо. Преполовявам коридора, когато той отново угася осветлението, но аз вече съм извадила фенерче.
Папката сигурно е някъде тук. Трябва само да я намеря.
Вратата на кабинета на Грейвс в дъното на коридора е открехната. Чакам няколко секунди на прага и се ослушвам. По Кингс Роуд вие сирена. След това запалвам лампата.
Облицовани с ламперия стени, кресла, масичка за кафе, бюро. Първо проверявам чекмеджетата на бюрото, но по-скоро с надежда, отколкото с очакване. Вътре има писалки, тефтери, цифрово записващо устройство за диктовки, резервен кабел и компютърна мишка. Няма папки.
Остъклената библиотека в другата част на стаята съдържа само списания и книги.
Връщам се в коридора, където ме чака Луис, и кимам към стълбището.
На площадката на първия етаж има три врати. Едната води към друга стая за консултации, втората крие тоалетна, а третата е към кабинет с прозорец, гледащ задния двор. Луис веднага спуска щората. Виждам две бюра с компютри и телефони, два допълнителни стола, фотокопирна машина, скенер и три шкафа, всичките заключени. Луис поглежда шкафовете и после мен, сякаш пита: „Да ги отворя ли?". Това ще му отнеме само една минута. Аз обаче поклащам глава. В този кабинет са регистрирани четирима психиатри. В шкафа няма достатъчно място да се съхранява документацията дори на единия от тях, да не говорим за четирима.
- Папките се съхраняват на друго място.
В кабинета има две вътрешни врати, но едната води в гардероб, а другата - в малка кухня.
Качваме се на горния етаж. Намираме още две стаи за консултации, баня и склад за мебели и канцеларски материали. Не откриваме папки.
Но на бюрото на Грейвс имаше папка с името на Катрин Галахър и той си водеше записки...
Връщам се на първия етаж и в кабинета на Грейвс.
Пак оглеждам мебелите и после се втренчвам в пода.
Килимът е с добро качество, но е постлан там от години и вече личат следи от износване - отъпкан е точно пред вратата, креслата и зад тежкото бюро, където Грейвс мести бюрото си. Има обаче още една леко изтъркана ивица пред секция от ламперията.
Прекосявам стаята, заставам на мястото и се обръщам.
Няма картина или огледало, нищо, което би привлякло някого в тази точка на стаята.
Отивам до вратата, запалвам лампата и после се връщам до стената с ламперията. Този път накланям лъча на фенерчето на четирийсет и пет градуса от ламперията.
Между две дъски над изтърканото място на килима има пролука един милиметър, която се спуска от тавана до пода.
Коленича и осветявам основата на ламперията. Между края й и килима има пролука два милиметра. А по-нататък, на няколко крачки вляво, се вижда друга мъничка пролука в ламперията, пак от пода до тавана. Тайна врата.
Изправям се и натискам дъските с обвитите си в ръкавици ръце, но не става нищо.
Отстъпвам назад. Луис стои на прага и ме гледа, но се приближава, когато аз се отдръпвам. Не е необходимо да му казвам да отвори вратата.
Но чак след петнайсетина минути той става и ламперията изскърцва и се отваря.
Лъчът на фенерчето ми осветява стотици папки, окачени на закачалки от пода до тавана в нишата.
Сигурно са подредени по някакъв принцип - вероятно по азбучен ред, но може би има някакво разграничение между настоящите пациенти и онези, които Грейвс вече не консултира... Започвам да търся буквата Г за Галахър.
Мобилният телефон на Луис започва тихо да вибрира и той излиза от стаята.
Изваждам една папка, „Медисън" и после друга, „Кърби"...