- И не е работела тясно с други?
- Работила е в малък екип, понякога под напрежение. Прекарвала е много време с няколко близки колеги.
Стивън отново се мръщи.
- В бележките пише, че се е тревожела да не допусне грешки в работата си. Не е ли споменавала за това пред колегите си? Сигурно се е притеснявала да не загуби работата си.
- Не се е доверявала на никого - повтарям.
- И никой не е забелязал нищо? Никакви притеснения? А гняв?
- Гняв?
Той леко докосва папката.
- Тази жена е ядосана. През целия й живот никой не я е обичал заради самата нея, а само заради работата й. Психиатърът й смята, че има риск тя да са самоубие. Самоубийството е акт на гняв. Никой ли не е доловил това? - пита Стивън и аз поклащам глава. - Може би отказ да поеме някакво задължение?
- Била е много затворена. Саможива.
- Сигурно е било нещо повече, неприсъствие. Колегите й може да са се чувствали отхвърлени или неподкрепени.
- Не. Те не са съзнавали, че тя има проблем, докато... - Млъквам. Докато не се е самоубила? Докато не са я намерили?
- Но докато са работили заедно, имали ли са чувството, че тя ще ги разочарова?
- Не - отговарям. - Тя се гордеела, че не е допускала грешки.
Той кима веднъж, на себе си, но когато отново заговаря, сменя темата.
- Психиатърът не й е предписал антидепресанти.
- Тя не пожелала да каже името на личния си лекар.
Стивън пак кима бавно, но не коментира.
- Пиела ли е много?
- Може би вкъщи, макар че няма доказателства. Никога на публично място. Нито дори на празненства. Едно питие, най-много две.
- Физически симптоми? Оплаквания от болки?
- Никога не се е разболявала. В шкафчето в банята й няма нищо по-силно от парацетамол.
- Ходела ли е редовно на работа? Колко пъти се е обаждала, че е болна в последния момент?
- Няма такива дни.
- Не е отсъствала по болест?
- Не.
- А има ли доказателства за самонараняване?
- Имаш предвид да се порязва?
- Евентуално. Но разкажи ми за произхода й. Чиновнически?
- Високообразована средна класа.
- Тогава може да се е самонаранявала чрез социални простъпки. Заместител на физическото самонараняване - да крещи на шефа си или да спи със съпруга на колежка. Лошо поведение с потенциално катастрофални последици.
Поклащам глава.
- Не.
- И не си е нанасяла рани, предполагам.
Нещо в тона му привлича вниманието ми, но не мога да го определя.
- Може да се е наранявала там, където не се вижда.
- Това би се установило при аутопсия. - Стивън свива устни и се мръщи, сякаш е съзрял нещо ново и сега се насочва и фокусира върху него. - Разкажи ми за мястото, където е живяла.
Въпросът ме сварва неподготвена. Изглежда някак неуместен.
- Чисто, подредено. Безлично.
- Не е разхвърляно, нито занемарено? Някакъв знак, че тя е престанала да забелязва обстановката около себе си или е спряла да се грижи за нея?
- Всичко е спретнато. Тенекиените кутии на шкафовете са подредени.
- Това може да се свърже с маниакалност. Ако е била организирана по природа, депресията може да е засилила обсебеността. Но би трябвало да има друга област, която да е пренебрегнала. Буренясала градина? Мръсна кола?
- Не е имала градина. Не видях колата й.
- Външният й вид? Облеклото?
- Консервативно. Нищо екстравагантно, но и нищо посредствено. Мисля, че се е грижела за външността си. Купувала си е хубави дрехи и ги е пазела. Слагала си е грим. Правела е гимнастика.
- А към края? Предполагам, че е имало криза...
- Не е настъпила промяна.
Стивън прокарва пръсти по устните си. Мисли.
- В бележките пише, че се е тревожела да не направи грешки в работата си, катастрофални. В рекламата ли е работела?
- Била е лекарка.
- Но в записките пише... - Стивън млъква, а после кима на себе си, преоценявайки Катрин Галахър. „Разбира се. Излъгала е." - Какъв лекар?
- В интензивно отделение.
Той повдига вежди.
- И колегите й не са забелязали нищо? Не е ходила и при личния си лекар. Затова не е казала името си.
- Сама е отишла при психиатъра.
- Направо при психиатъра?
- Частен пациент, плаща в брой. По думите му тя изпитвала ужас, че някой може да открие, че не се справя...
- Защото е била лекарка, да. А лекарите са известни с това, че крият проблемите си. - Стивън отново се обляга назад. - Говорила си с психиатъра. Как ти се видя?
- Държа се покровителствено. Може би я защитаваше. Записките, изглежда, са важни за него, но когато ги прочетох...
- Взела е свръхдоза?
- Никой не знае.
- Моля?
- Не са я открили. За последен път е видяна на кадри от камерата за наблюдение във фоайето на блока, където е живяла. Излязла е и е изчезнала.