- Кой е съобщил за изчезването й?
- Психиатърът.
Стивън ме поглежда съсредоточено.
- Психиатърът е съобщил за изчезването й? Не колегите й?
- Тя е била в отпуск, когато е изчезнала. Не дошла на последния сеанс. Той не могъл да се свърже с нея по телефона, нямал служебния й номер и затова отишъл в апартамента й...
- Отишъл е в апартамента й? Не е написал писмо, така ли?
- Разтревожил се.
- И когато никой не отворил вратата, отишъл в полицията.
- Да.
- Казал: „Настоявам да потърсите тази жена. Тя е потенциален самоубиец".
- Да.
- И сега ти се опитваш да я намериш?
- Искам да знам какво се е случило с нея.
- Мислиш ли, че е мъртва?
- Предпочитам да не казвам какво мисля.
- Но искаш аз да ти кажа какво мисля?
- Да.
Стивън извръща глава настрани, а после става и тръгва по дължината на стаята. Помещението не е голямо, а той е висок. Три крачки го отвеждат до прозореца. Няколко секунди Стивън гледа реката - наляво, където сиво-бялата и червената линия на метрото пресича железопътния мост Кю, и надясно, където се извисяват кулите на Брентфорд - и после се обръща.
- Защо дойде при мен?
- Защото трябва да знам какво се е случило.
- Но записките разказват какво се е случило. Защо не им вярваш?
Защото тя е убила някого и е било кърваво. Защото Девлин е видял тъмната й страна. И Грейвс също би трябвало да я е видял. Защото мисля, че той я е видял, но не мога да го докажа. Нямам лъжа за това.
- Не мога да ти кажа.
- Защото не знаеш защо не им вярваш ли?
Или това.
- Не мога да ти кажа.
Той пак ме поглежда, този път озадачено и обезпокоено. Добър човек в лоша вселена, който се опитва да открие смисъл в цялата история. По-добър е от мен, много по-добър. По-добър с хиляди километри. Стивън заслужава да му кажа много повече.
- Искам да знам какво се е случило с тази жена. Смятах, че записките ще отговорят на въпросите ми, но не стана така. Прочетох ги десетина пъти. Не ми предоставиха нищо.
- Предоставят ти пример за депресия по учебник.
- Може би мислех, че има нещо повече.
- Не и в тези записки - заявява той с окончателна категоричност.
Върху мен сякаш се стоварва тежест, която ме притиска на стола. Главата, гърдите, стомахът и крайниците ми натежават. Защото бях сигурна ли? Или защото като Елис огледах нещата от всички ъгли? Този беше последният и разчитах, че ще има отговор, който ще ме заведе до клиента и ще осигури безопасност на Йохансен. Но там няма нищо.
Стивън обаче не трябва да разбере това. Овладявам се.
- Тогава извинявай, че те лиших от приличен обяд... - Вдигам глава и го поглеждам в очите.
- Всичко, което се очаква да видиш в записките, говори за евентуално самоубийство. И това е проблемът. Всичко е твърде чисто... твърде фокусирано. Реалните хора са по-сложни. Особено реалните хора, които смятат да се самоубиват.
- Мислиш, че тя не е била склонна към самоубийство?
- Мисля, че изобщо не е била при психиатъра.
Зяпвам го с отворена уста.
- Обърна ли внимание на почерка? Твърде равномерен, навсякъде. Обикновено мастилото се сменя между отделните вписвания, но тук няма промени в стила между края на едно вписване и началото на друго. А трябва да има разлики. Почеркът се изменя частично всеки път, когато вземеш писалка - понякога пишеш по-бързо, друг път по-бавно и повърхността, върху която е сложен листът, е различна. Рано сутрин, два часът следобед, бързаш, не бързаш, изпил си само две чаши кафе, не си обядвал - винаги има разлики. Почеркът му би трябвало да се променя, но не е така. Освен към края... Забеляза ли? Големината на буквите започва да варира. И има повтарящи се изрази. Той пише клишета. Сякаш се е уморил. Сякаш е седял часове зад бюрото, имал е краен срок и е започнал да се изчерпва. - Стивън млъква.
Затаила съм дъх.
- Продължавай.
- Психиатърът е казал, че тя е потенциален самоубиец, че е говорила, че ще се самоубие. Но някой знае ли със сигурност, че е била склонна към самоубийство?
- Криела го е.
- Ами ако не е имало какво да крие? Няма гняв, нито занемаряване или пропуски в концентрацията. Поддържала е дома си подреден, грижела се е за външния си вид, била е точна, можело е да се разчита на нея. Къде е депресията? Само в записките.
- Искаш да кажеш, че записките са фалшиви.
- Посещавала е психиатъра петнайсет месеца. Според мен той е писал бележките на един път. Всичките. Знаел е какви са симптомите на депресията и просто ги е описал. Както казах, всичко говори за вероятно самоубийство. Съсредоточил се е да предаде едно послание - тази жена ще се самоубие. - Стивън разперва ръце. - Не мога да бъда сигурен, Шарлот. Но съдейки по информацията, която ти ми даде, тя не е била склонна към самоубийство повече от теб и мен.