Всичко си идва на мястото.
Гледаш онова, което са ти дали, и в нищо няма логика.
Защото повярва в историята. Като всички останали - полицаите, колегите й, съседите, медиите. Всички освен Марк Девлин. А ти повярва.
Дневната светлина навън трепти като пулс.
Ами ако цялата история е лъжа?
Какво знаем? Изчезнала жена и свидетел експерт. Сеанси и записките - петнайсетмесечно свидетелство за склонността към самоубийство на Катрин Галахър, но никакво доказателство.
Съседите й са я познавали бегло. Колегите й мислят, че с нея всичко е наред. Всичко почива на показанията на Грейвс. Ако махнем показанията и записките, какво остава? Инсценировка.
Не се хващай в капана на убедеността. Не вярвай само защото искаш.
Имам обаче чувството, че това е истината.
Няма семейство, което да настоява за отговори. Няма труп, нито разследване. По-лесно е да се приеме, че тя лежи мъртва някъде. Какво каза Робъртс? „Не иска да бъде намерена. Това е характерно за нея.“ Но записките са слабата брънка и Грейвс го знае. Жестът му - разперената ръка върху папката - и вибрациите във въздуха между нас, които помислих за подозрение... Не е било това, а страх.
Той мисли, че полицията го подозира. Иначе защо биха задавали същите въпроси като преди една година? Защото искат да го разобличат в лъжа.
Какво ни каза Грейвс? Безопасните отговори, нещата, в които знае, че не можем да намерим грешка. Разказ за нещастно детство, който не можем да потвърдим, и списък със симптоми - промени в настроението, депресивна психична деменция, загуба на апетит, ниско самочувствие. По учебник.
Затова Грейвс не се е обадил на главния инспектор на Елис, за да ни провери. Не е искал да се набива на очи. Надява се, че ако се спотайва, всичко ще се размине.
Гледам втренчено в празното пространство. Стивън ме наблюдава. На лицето му е изписано съчувствие.
- Шарлот.
Слагам ръце на коленете си.
- Добре съм. - И наистина е така.
- Ти каза, че майка й...
Този път лъжата излиза безпрепятствено.
- Тя е в старчески дом. И никой друг не се интересува. Казах, че ще се опитам да помогна.
И все пак Стивън знае, че лъжа. Той винаги разбира. Виждам проблясъка на безсилие и отчаяние в изражението му, преди да го прикрие. Той иска отново да ме разпита, но съзнава, че няма да промени нищо.
- Трябва да отидеш в полицията. Може би има основателни причини защо се е случило това. Понякога хората искат да изчезнат... - Той повтаря думите на Девлин. Знам обаче, че Стивън не мисли за това, а защо друг психиатър е заговорничил при изчезването на млада жена и е направил така, че то да прилича на самоубийство, така, че да не се задават въпроси. Може би е по-лошо, когато става дума за колега.
Той продължава да говори.
- Шарлот? Обещай ми, че ще отидеш в полицията. Не е необходимо да им казваш, че си виждала записките. - Стивън очевидно се е досетил, че не би трябвало да са у мен, и е предположил, че съм се сдобила с тях по незаконен начин. - Обясни им какво са казали колегите й. Кажи им, че имаш експерт, който е готов да прегледа досието й и да даде второ мнение.
Кимам. Вярва ли ми Стивън?
Той ми се усмихва окуражително, сякаш съм пациент.
- И ми се обади. Кажи ми какво са ти отговорили.
Кимам пак, но когато го поглеждам, все още виждам същата озадаченост и безсилие на лицето му. Стивън знае, че не ме е убедил. И е прав.
Няма да отида в полицията. Ще притисна Грейвс.
Трезвият разум надделява, преди да стигна с колата до Хамърсмит. Мнението на Стивън не е достатъчно. Трябват ми доказателства.
Е, сигурно ще има още основания за подозрение. „Плащанията в брой" на Катрин Галахър за терапията, които загадъчно липсват от счетоводството на психиатъра или са добавени по-късно, сякаш са му хрумнали после. Сеансите, които винаги са се състояли извън работното време на кабинета - никой от колегите на Грейвс, дори секретарката, не е виждал Катрин. Самите сеанси, вписани само в личния дневник на Грейвс... Но аз видях Грейвс в действие. Той ще има отговор за всичко. Грешка в счетоводството и разбира се, дежурствата на Катрин са изключвали сеанси в нормалните работни часове или пък тя е настоявала да идва в необичайно време, защото се е страхувала да не я познаят. Дневникът? Сякаш чувам спокойния му глас: „Административна грешка. Защо, важно ли е?".