Грейс се смръщи.
— И защо тази жена ще има предпазители на очите?
— Предполагам, че ако е имала изкуствено око или пък някакъв вид реконструктивна операция, може да са ѝ го сложили по естетически причини. Но не и на двете очи.
— Да не смятате, че е била сляпа, доктор Теобалд? — попита Артър Тръмбъл и смигна дяволито.
— Нещо повече от това, страхувам се — отвърна докторът. — Била е мъртва от доста време, преди да я сложат в онзи микробус.
Настъпи дълга тишина.
— Абсолютно ли си сигурен? — попита служителят от съдебна медицина.
— Има съвсем малко остатъци от белите дробове, но ще ги изследвам в лабораторията. Засега мога да кажа, че няма никакви следи от вдишване на дим, което с други думи означава, че не е дишала, когато е започнал пожарът.
— Казвате, че е била мъртва още в самото начало?
— Да, това казвам — отвърна докторът. — Сигурен съм.
Грейс се опита да проумее чутото и попита:
— Можете ли да определите възрастта ѝ, доктор Теобалд?
— Бих казал, че е дост стара — в края на седемдесетте, осемдесетте. Не мога да съм по-точен, без да направя изследване, но със сигурност е поне на петдесет и пет. Ще ви дам по-конкретен отговор след няколко дни.
— Но в никакъв случай не под трийсет, нали?
Теобалд кимна.
— В никакъв случай.
— А зъбният статус? — попита Грейс.
Патологът насочи сондата към челюстта ѝ.
— Страхувам се, че при толкова висока температура коронките експлодират. Не виждам да е останало нещо, което да послужи за разпознаване по зъбен статус. Мисля, че ДНК-то ще е най-добрата ви възможност.
Грейс се вгледа отново в трупа. Отвращението му понамаля, когато започна да свиква с гледката.
Ако не си Рейчъл Райън, коя си тогава? Как си се озовала в онзи микробус? Кой те е сложил там?
И защо?
В настоящето
75
Сряда, 14 януари
Рой Грейс последва Тони Кейс по задното каменно стълбище към мазето на полицейското управление. Никой не можеше да обвини съсекската полиция, че харчи пари за декорация тук, помисли си той, докато вървеше покрай напуканите стени, по които липсваха цели парчета мазилка.
Когато Кейс го поведе по познатия, смътно осветен коридор, Грейс се почувства, все едно го водят към тъмница. Кейс спря пред една затворена врата, посочи панела на електронната аларма на стената и вдигна показалец.
— Така. Първо, всеки, който иска достъп, трябва да знае кода за това — само шепа хора, както и твоя милост, го имат — дал съм им го лично.
Кейс беше едър мъж в средата на петдесетте, с късо подстригана коса и привлекателен външен вид. Беше облечен със светлобежов костюм, риза и вратовръзка. Беше бивш полицай, но се бе върнал в системата като цивилен след пенсионирането си. Заедно с малкия си екип той управляваше сградите на полицията и беше отговорен за цялото оборудване, както и за трите други центъра към Отдела за тежки престъпления в окръга. Той можеше да е от неоценима помощ за онези служители, които уважаваше, и пълна мъка за онези, които не харесваше. А неговата преценка обикновено беше правилна. За щастие с Рой Грейс се спогаждаха добре.
Тони Кейс вирна още един пръст.
— Всеки от чистачите или от поддръжката, който дойде тук, е придружаван.
— Добре, но сигурно има и случаи, когато ги оставят за малко сами — и могат да преровят някоя папка.
Кейс се поколеба.
— Не и в място, където се съхраняват улики. Не.
Грейс кимна. Той познаваше много добре мястото, но новият екип беше преподредил папките. Кейс отвори вратата и влязоха. Червени рафтове се издигаха до тавана, всички бяха заключени и се простираха в далечината. По лавиците имаше червени и зелени касетки, пълни с папки и запечатани торби с улики.
— Нещо конкретно ли искаш да видиш?
— Да, досиетата по случаите на Мъжа с обувките. — Макар че имаше резюме на тези случаи в кабинета си, всички улики се съхраняваха тук.
Кейс измина няколко метра, спря, избра ключ от връзката, която висеше на колана му, и отвори един катинар. После отвори и вратата на касетката.
— Това досие го знам — каза той, — защото наскоро го взимаха от екипа ти.
Грейс кимна.
— Помниш ли детектив-суперинтендант Касиън Пюи, който беше тук миналата есен?
Кейс го погледна удивено.
— Да, не мисля, че ще го забравя скоро. Отнасяше се с мен като с лакей. Опита се да ме накара да окача картини в кабинета му. Надявам се, че му се е случило нещо неприятно. Да не е паднал от някоя скала и този път да не си бил наблизо, за да го спасиш?