Точно в шест и половина Грейс започна брифинга, като обяви:
— Преди да започна с дневния ред, детектив Потинг има някои новини за нас. — И му даде знак да говори.
Потинг се изкашля и каза:
— С удоволствие ви съобщавам, че арестувах заподозрян.
— Браво! — обади се Майкъл Форман.
— В момента е под стража, докато завърши обиска на дома му — една лодка, закотвена до плажа на Шорхам.
— Кой е той, Норман? — попита Ник Никол.
— Джон Къридж, мъжът, за когото ви споменах на сутрешния брифинг. Местен таксиметров шофьор. Нарича себе си „Мад“. Претърсихме къщата му и открихме скривалище с осемдесет и седем чифта дамски обувки с високи токчета. Бяха скрити в торби на дъното на корабчето.
— Осемдесет и седем чифта? — учуди се Ема-Джейн Бутууд.
— Може да има и още. Обискът продължава — отвърна Потинг. — Подозирам, че ще открием и онези, които е взел от първите две жертви — в миналото.
— Не сте ли ги открили вече? — попита Ник Никол.
— Не, но ще ги открием. Той има цяла камара изрезки на статии за Мъжа с обувките, както и разпечатки от интернет за случаите от деветдесет и седма.
— И живее сам, така ли? — попита Бела Мой.
— Да.
— А съпруга? Разделени ли са? Приятелка или приятел?
— Не ми се струва така.
— Какво обясни за изрезките — и за обувките? — попита тя.
— Не обясни нищо. Когато го попитах, замлъкна и не продума повече. Намерихме и доста вериги от тоалетни казанчета, което много го разстрои.
Брансън се смръщи, после направи движение, все едно пуска казанче.
— Вериги от тоалетни казанчета, а?
Потинг кимна.
— Че защо са му?
Потинг се огледа леко колебливо, после се втренчи в Рой Грейс.
— Не знам дали ще е политически коректно да го кажа, шефе?
— Казвай, че напрежението ни убива — отвърна Грейс с усмивка.
Потинг се почука по слепоочието.
— Ами май му хлопат доста дъски.
Чу се кикот. Потинг се ухили гордо. Грейс го гледаше, доволен, че е успял да покаже на екипа, че върши работа. Но в същото време мислеше за Пюи и в частност за това, че макар настоящият заподозрян да отговаряше на повечето условия — оставаше един въпрос без отговор.
Отново насочи вниманието си към арестанта на Потинг. Беше чудесно, че са осъществили арест и утре сутрин „Аргус“ щеше да излезе с историята. Но пък бе достатъчно опитен, за да знае, че между арестуването на заподозрян и установяването, че той е извършителят, има доста голяма пропаст.
— Как реагира той, Норман? — попита Грейс.
— Бесен е, шефе — каза Потинг. — И може да имаме проблем. Защитник му е Кен Акот.
— Мамка му — обади се Ник Никол.
Имаше доста служебни защитници на разположение на заподозрените и техните способности се различаваха значително. Кен Акот беше най-умният от всички и истинска заплаха за живота на извършилия ареста полицай.
— Той какво казва? — попита Грейс.
— Иска медицински преглед на клиента си, преди да говори с нас — каза Потинг. — Уредих го. Междувременно ще задържа Къридж в ареста тази нощ. Да се надяваме, че при обиска ще изскочат още доказателства.
— Вероятно ще получим и ДНК съвпадение — каза Форман.
— Дотук Мъжа с обувките е показал, че е доста наясно с криминалистичните процедури — каза Грейс. — Един от големите ни проблеми е, че така и не открихме нещо от него. Нито един проклет косъм. — Погледна си бележките.
— Добре, отлична работа, Норман. Нека продължим засега. Глен, ще докладваш ли за друг вероятен заподозрян?
— Да, шефе. С радост ви съобщавам, че идентифицирахме шофьора на мерцедеса. Онзи, който е потеглил на скорост от къщата на Пиръс по времето на нападението над Роксана Пиърс. Вече го разпитахме. Това обяснява за кого е приготвяла романтичната вечеря, но не ни помага особено. — Брансън сви рамене, после продължи: — Казва се Янис Стефанос, местен ресторантьор. „Тимон“ на Престън Стрийт е негов, както и „Солун“.
— Този го знам! — каза Форман. — Водих жена си там на годишнината ни миналата седмица.
— Да, с Ема-Джейн говорихме със Стефанос този следобед. Той призна с известно неудобство, че с мисис Пиърс са имали връзка. Тя потвърди. Поканила го, защото съпругът ѝ отсъствал — което знаем, че е така. Отишъл до къщата, но не успял да влезе. Каза, че се помотал отвън, звънял на вратата и се обадил по телефона. Бил сигурен, че тя е вътре, защото виждал сенки зад завесите. Накрая решил, че си играе с него — но после се паникьосал, че може би съпругът ѝ се е върнал, и затова потеглил така бързо с колата.