— Какво е това? — попита Грейс.
— Долавям странна миризма, сър — каза полицаят. — Мисля, че може да е свързано с нападението, затова не съм го пипал, в случай че има отпечатъци или ДНК.
Грейс погледна сериозното лице на младия мъж и се усмихна.
— Имаш заложби на добър детектив, синко.
— Това бих искал да работя, сър, след две години като униформен.
— Не чакай дотогава. Ако си направил дванайсет месеца, мисля, че ще успея да те изтегля в управлението.
Очите на полицая светнаха.
— Благодаря, сър. Много ви благодаря!
Рой Грейс клекна и помириса тампона. Миришеше на нещо сладко и едновременно стипчиво. Главата му се замая. Изправи се, като леко се олюля. Беше почти сигурен, че познава тази миризма от курса по токсикология, на който бе присъствал преди година.
Никола Тейлър, Рокси Пиърс и някои от жертвите на Мъжа с обувките през деветдесет и седма твърдяха, че са усетили тази миризма, когато нещо е било притиснато към лицето им.
Хлороформ.
84
Не знаеш кой съм и къде съм, нали, детектив-суперинтендант Рой Грейс? Нямаш си и идея! Един арест. После се наложи да го пуснеш поради липса на доказателства. Паникьосан си.
Аз обаче не съм.
Малко се прецакаха нещата този следобед, трябва да призная. Но съм се справял и с много по-тежко положение. Излязох от полезрението ви за дванайсет години и ето не се върнах. Мога да го направя отново и „аста ла виста, бейби!“ И ще се върна! Може би следващата седмица, може би следващия месец, или пък следващата година, следващото десетилетие! А когато се върна, ти много ще съжалиш, че си наговорил онези неща за пишката ми.
Но не мисля да си тръгвам все още. Не искам да си тръгвам, без да съм си свършил работата.
Не искам да си тръгвам, преди да ти покажа какво е истинска паника. Нещо, което ще те накара да изглеждаш доста жалък в очите на новия ти шеф. Какво беше казал за „Аргус“ тази вечер? Че ловувам! Каза, че Мъжа с обувките е на лов.
Е, прав си, така е! Аз ловувам! Дебна!
Не можах да я хвана на стадиона, но ще я хвана утре вечер.
Знам къде ще ходи.
85
Петък, 16 януари
Рой Грейс не изпадаше често в мрачни настроения, но на брифинга тази сутрин беше доста мрачен, особено като се имаше предвид, че не бе спал цялата нощ. Беше останал в залата с някои от хората си чак до един сутринта, за да прегледат всичко, което имаха за Мъжа с обувките — от миналото досега. После се прибра в къщата на Клео, но тя пък беше излязла преди минути, за да приберат мъртвец, открит в двора на една църква.
Поседя сам около час, пи уиски и пуши цигара след цигара. Не спираше да се чуди какво пропуска, докато Хъмфри хъркаше шумно до него. После препрочете доклада от техническия отдел. Техният интернет следовател беше открил цял куп сайтове за фетишисти, които си падаха по крака и обувки, както и чатове, форуми и профили в социалните мрежи. Бяха стотици. През последните шест дни той бе успял да разгледа само малка част от тях. Засега не беше открил нищо показателно.
Остави доклада с известно изумление. Реши, че явно води твърде затворен живот, но не беше сигурен дали би искал да споделя сексуалните си фантазии с напълно непознати. После си легна и опита да заспи, но умът му отказваше да намали оборотите. Клео се върна към четири и половина, изкъпа се, легна и заспа. Той винаги се чудеше как е възможно да се занимава с трупове в различен етап на разложение, а после да заспи без никакви проблеми. Вероятно способността ѝ да изключва ѝ помагаше да се справя с този вид работа.
След като полежа неспокойно още половин час и напълно се изтощи, той реши да стане и да се разходи по крайбрежната — да прочисти главата си и да се освежи за очакващия го ден.
А сега, в осем и половина, имаше ужасно главоболие и целият трепереше от свръхдозата кофеин. Но това не го спря да си налее още една чаша силно черно нес кафе, докато се настаняваше в претъпканата зала. Екипът му вече наброяваше повече от петдесет души.
Пред него лежеше сутрешният брой на „Аргус“, точно до купчина документи, на чийто връх се мъдреше доклад от Отдела за оценка. Това беше техният „Седмичен преглед“ на операция „Риба меч“. Току-що пристигнал.
„Аргус“ бяха публикували снимка на бял форд „Транзит“ на първата си страница, с надпис: „Подобен на използвания от заподозрения.“
В отделно каре, и с добър драматичен ефект, бяха изтипосали и фалшивата регистрационна табела, с молба всеки, който е видял този микробус между два и пет следобед вчера, да се обади в полицията или на „Ловци на престъпници“, спешно.