Замълча, за да подчертае важността на думите си.
— Петото нападение, ако детектив-суперинтендант Грейс е прав, е станало на „Истърн Терас“, точно до „Пастън Плейс“ и „Сейнт Джеймс Стрийт“. — Обърна се пак към картата и посочи петото кръгче. — Тъй като не разполагаме с нещо по-добро, предполагам, че следващото нападение на Мъжа с обувките ще стане някъде близо до това място. Сега той е наранен от провала си. Гневен е. Вероятно ще се придържа в зоната си на комфорт. — Праудфут посочи улицата над и улицата под „Сейнт Джеймс“. — „Истърн Роуд“ и „Марин Парейд“. „Марин Парейд“ има сгради само от едната страна и крайбрежна алея от другата. „Истърн Роуд“ е много подобна на „Сейнт Джеймс“. Доста улици се разклоняват от нея и мисля, че най-вероятно той ще удари тук тази нощ или утре. Предполагам, че ще е утре, защото улиците тогава ще са по-оживени и това ще му осигури по-добро прикритие.
— „Истърн Роуд“ е доста дълга — каза Форман.
— Ако имах кристално кълбо, щях да ви дам и номера на къщата — каза Праудфут със самодоволна усмивка. — Ноако аз ръководех тази операция, щях да концентрирам силите си там.
— Мислите ли, че вече е избрал следващата си жертва? — попита Грейс.
— Може аз да добавя нещо интересно по въпроса — обади се Елън Зорати. — Нещо, което трябва да видите.
86
Петък, 16 януари
Елън Зорати взе дистанционното и натисна един бутон. Един бял екран се пусна и покри картата на Джулиус Праудфут.
— Знаем, че стаята, в която е изнасилена първата жертва на Мъжа с обувките в гранд хотела през деветдесет и седма, е наета на името на Марша Морис — каза тя. — Знаем и че стаята, в която е изнасилена Никола Тейлър в „Метропол“, е наета на същото име. Сега взех записа от рецепцията на „Метропол“ и искам да го видите. За нещастие не е много ясен.
Елън натисна отново бутон на дистанционното. Появи се забавен черно-бял запис. Виждаше се как няколко човека с багаж чакат пред рецепцията на хотела. Тя остави дистанционното и взе лазерна показалка. Посочи с червената точка главата на една жена, която стоеше на опашката. Тя беше с бухнала, дълга до раменете руса коса, големи тъмни очила, които скриваха горната половина на лицето ѝ, и шал на врата, който скриваше брадичката и устата ѝ.
— Мисля, че това е Марша Морис, която се е регистрирала в „Метропол“ в три следобед на Нова година. Сега погледнете много внимателно косата ѝ.
Тя натисна дистанционното и сцената се промени — сега гледаха една от търговските зони на Брайтън, „Ист Стрийт“.
— Попаднах на това, когато преглеждах записи от камерите в близост до магазините за обувки. Има няколко магазина в обсега на тази конкретна камера. „Ласт“, „Л. К. Бенет“, „Ръсел“, „Бромли“ и „Джоунс“. Сега погледнете това.
На следващите кадри се виждаше елегантно облечена жена към четирийсетте с бухнала руса коса, дълго тъмно палто и ботуши с висок ток. Крачеше уверено към камерата, после я подмина.
— Това е Дий Бърчмор, която беше нападната вчера — каза Елън Зорати. — Тези кадри са заснети миналата събота, на десети януари. Сега вижте това!
След няколко секунди слаба жена с дълга бухнала коса, дълго палто от камилска вълна, шал на врата, чанта на рамо и лъскави ботуши мина пред камерата. Изглеждаше целеустремена, сякаш имаше мисия.
След миг тя се сблъска с някакъв мъж и падна на земята. Бухналата коса, която беше перука, се изтърколи на паважа. Един минувач спря и скри главата на мъжа.
След секунди тя — или по-скоро той — грабна перуката и я нахлупи леко накриво на главата си. После се изправи, провери чантата си и след миг излезе от кадър, като нагласяше перуката си.
Беше невъзможно от този ъгъл на камерата и при това лошо качество на записа да се различат чертите на лицето. Беше видно само, че определено са мъжки.
— Марша Морис? — попита Майкъл Форман.
— Травеститите винаги си личат по адамовата ябълка — каза Потинг.
— Точно така, Норман — каза Бела Мой. — Чула съм, че дори някои я махат оперативно — или поне я намаляват. Но не съм сигурна, че само по това си личат.