— Което означава почти всяка млада жена в Брайтън и Хоув. И навсякъде в страната — обади се Ема-Джейн.
— Надали много жени могат да си позволят обувките, които привличат този нападател — каза Бела Мой. — Мисля, че трябва да направим списък на клиентките, които наскоро са купили такива обувки от местните магазини и са на тази възраст.
— Добро предложение, Бела, но нямаме време — каза Грейс.
— Можем да стесним кръга, сър — каза Елън Зорати. — Връзката може да е въпросната личност с бухналата перука. Ако открием запис на жена в началото на двайсетте в магазин за обувки, на който да се вижда и нашата познайница с русата перука, ще разполагаме с нещо.
— Екипът за външно разследване преглежда всички записи от камерите в магазините за обувки, но е същински кошмар заради януарските намаления — каза Бела Мой. — Бях в контролната зала на камерите в Брайтънския участък, там преглеждат записите от камерите в близост до магазините за обувки в града. Стотици жени на тази възраст влизат и излиза от тях. И проблемът е там, че трябва да се прегледат стотици часа записи.
Грейс кимна.
— Сър — обади се Клер Уестмор, — много магазини за обувки записват данните на клиентите си в мейлинг листите си. Така че магазинът, който е продал или тепърва ще продаде обувките на нашата потенциална следваща жертва, ще има името и адресът ѝ в системата си.
Грейс се замисли и каза:
— Да, струва си да опитаме. Имаме списък на всички магазини в града, които продават скъпи дизайнерски обувки. — Погледна записките си и продължи: — Двайсет и един са. Жертвата най-вероятно е купила обувките през изминалата седмица — ако не го направи тепърва. Можем да се опитаме да вземем имената и адресите на всички клиенти, които отговарят на профила и са купили обувки, но с ресурсите, които имаме, ще отнеме дни. Проблемът е, че нямаме време.
— Ами ако заложим примамки, сър? — обади се Бутууд.
— Примамки ли?
— Да изпратим някой на шопинг.
— Искаш да те изпратим да си купиш скъпи дизайнерски обувки.
Тя кимна грейнала.
— Да, аз съм доброволка за тази задача!
Грейс изкриви лице.
— Жени и хубави обувки на януарски разпродажби. Все едно да търсиш игла в копа сено! Ще ни трябват десетки примамки, за да уцелим правилния магазин в правилния момент. Доктор Праудфут смята, че Мъжа с обувките ще нападне отново тази нощ или утре. — Той поклати глава. — Идеята ти е интересна Ема-Джейн, но е твърде трудно осъществима — а ние нямаме време. Трябва да поставим околността около „Истърн Роуд“ под наблюдение до три следобед.
Погледна си часовника. Вече наближаваше девет. Имаха само шест часа.
Да, наблюдателните камери из града бяха хитро нововъведение, помисли си Рой Грейс. Но имаше и един голям проблем. Понастоящем в града денонощно работеха стотици камери. И просто не достигаше човешки ресурс, за да се прегледат всички записи — а половината от тях така или иначе бяха с ужасно качество. Имаше нужда от някоя невероятна компютърна програма, която да ги преглежда автоматично — а не разполагаха с такава. Разполагаха само с ограничен брой човешки същества с ограничена способност за концентрация.
— Сър, вие сте участвали в разследването на случая на Рейчъл Райън, нали? — попита Елън Зорати.
Грейс се усмихна.
— И още участвам. Случаят не е затворен. Но да, бях доста дълбоко ангажиран с този случай. Няколко пъти разпитах двете ѝ приятелки, с които беше излизала на Бъдни вечер. Рейчъл обичала обувките, хубавите обувки, и заради това реших, че е замесен Мъжа с обувките. Беше си купила много скъпи обувки предишната седмица, от „Ръсел и Бромли“ на „Ист Стрийт“. — Сви рамене. — Това е другата причина, заради която не съм сигурен, че ще постигнем нещо, ако изпратим хора на шопинг днес. Мисля, че той планира нещата предварително.
— Освен ако не е вбесен от вчерашния провал, шефе — каза Глен Брансън. — И да реши да избере някоя случайно.
— Единствената ни надежда в момента е, че след вчерашния провал той е доста разстроен и може би ще направи нещо неподготвен. Вероятно ти успя да го разстроиш чрез обидата към мъжествеността му, публикувана в „Аргус“ — заради което и той направи вчерашната грешка.