Грейс ѝ благодари. Ето, имаше невинно обяснение на присъствието на таксиметровия шофьор тук.
Но той все още имаше лошо предчувствие за него.
89
Петък, 16 януари
Спайсър се потеше въпреки студа. Безобидната на вид торбичка от „Теско“, пълна с инструментите му, тежеше цял тон и пътят от приюта до кръстовището на „Драйв“ и „Дейвигдър Роуд“ му се стори доста по-дълъг, отколкото в неделя. Двете халби бира и уискито, които беше изпил преди час и му бяха дали кураж, сега го лишаваха от енергия.
Старата жилищна сграда се извисяваше вляво от него. Движението по пътя не беше оживено и бе срещнал съвсем малко минувачи. Само пет-шест коли вдясно от него чакаха на светофара. Спайсър забави крачка, като изчакваше да светне зелено, не искаше някой да го види, просто за всеки случай. Никога не се знае…
Накрая колите потеглиха. Той бързо зави наляво, по стръмната алея до жилищната сграда, прекоси паркинга отпред, заобиколи сградата и се насочи към редица гаражи в ъгъла, където цареше почти пълен мрак. Осветяваше ги единствено сиянието на лампите в един от апартаментите горе.
Той тръгна към последния гараж вляво, онзи, който му беше хванал окото при неделното разузнаване. Всички други имаха само единични обикновени брави. А този имаше четири секретни ключалки, по две от всяка страна. Не слагаш такива ключалки на гаража си, ако не държиш нещо много ценно в него.
Разбира се, можеше да е просто някоя колекционерска кола, но дори в този случай той имаше човек, който би платил добри пари за части от такава — за волана, за скоростен лост, емблема и всичко останало, което може да се свали от нея. Но, ако извадеше късмет, можеше да попадне и на ценности. Знаеше от опит, че обирджиите като него обичат да наемат такива гаражи, за да складират стоката си. Той самият имаше такъв преди доста години. Те бяха подходящи за съхранение на ценности, които лесно можеха да бъдат идентифицирани. Оставаха там, докато нещата не се поуталожат — година или две.
Той стоеше неподвижно в мрака, загледан в жилищната сграда. Взираше се за сенки по прозорците, които биха означавали, че някой гледа навън. Не видя такива.
Бързо зарови из торбата и после започна да обработва първата ключалка. Тя се предаде след по-малко от минута. Другите последваха примера ѝ.
Дарън отстъпи в сенките и отново се огледа — настрани и нагоре. Нямаше никого.
Дръпна нагоре вратата и застина от изумление, докато успее да смели видяното.
Не беше очаквал нищо такова.
Влезе бързо вътре, дръпна вратата надолу, извади фенерчето си и го включи.
— Мамка му! — прошепна той, когато светлината потвърди това, което беше видял.
Изплашен, той излезе навън, мислите му препускаха. Заключи гаража с треперещи ръце, не искаше да оставя никакви следи от проникването. После забърза в нощта.
90
Събота, 17 януари
Джеси Шелдън
Вижте мои снимки (128)
Джеси има 253 приятели във Фейсбук
БЕНЕДИКТ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕ С РОДИТЕЛИТЕ МИ ТАЗИ ВЕЧЕР НА БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЛ. МНОГО СЪМ ПРИТЕСНЕНА! ПЪРВО ЩЕ ИДА НА ТРЕНИРОВКАТА ПО КИКБОКС, ТАКА ЧЕ АКО ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ ВЛОШИ ТВЪРДЕ МНОГО, ЩЕ СЪМ ПОДГОТВЕНА… И ЩЕ НОСЯ НОВИТЕ СИ ОБУВКИ „АНЯ ХИНДМАРЧ“, С ДВАНАЙСЕТСАНТИМЕТРОВИ ТОКЧЕТА!
Той прочете последния пост на Джеси с тънка усмивка.
Толкова си послушна, Джеси. Разочарова ме на стадиона, но ето, че тази вечер няма да го направиш, нали? Ще приключиш с кикбокса по обичайното време, после ще извървиш половин миля до апартамента си на Съдли Плейс, за да облечеш красивата рокля и да си сложиш новите обувки. Ще си трепач! После ще се качиш в колата на Бенедикт, който ще те чака отвън. Това е планът, нали? Съжалявам, че ще трябва да го разваля…
91
Събота, 17 януари
Заради наблюдението Рой Грейс беше отменил вечерния брифинг. Сега, в осем и половина в събота сутринта, трябваше да обсъдят работата от цяло денонощие.
Много работа, но никакъв напредък.
Елън Зорати и колегата ѝ анализатор все така получаваха данни от националния регистър на сексуалните престъпления, които можеха да са свързани с Мъжа с обувките, а техническият отдел още нямаше какво да им даде.
Екипът за външно разследване беше разпитал управителите и момичетата на трийсет и два от известните публични домове в града, но не беше стигнал до нищо полезно. Няколко от редовните клиенти си падали по обувки и крака, но никой от управителите не поддържаше списък с имената и адресите на клиентите си. Обещаха единствено да се обадят, ако някой от тях се появи или поиска момиче.