От началото на аутопсията Надюшка усърдно взимаше проба от всеки сантиметър на кожата на трупа, прибираше я в отделна торбичка, с надеждата, че бъдат открити кожни или семенни клетки, невидими за просто око, или пък косъм или нишка.
Грейс се взираше в тялото като хипнотизиран. Кожата беше почти черна от разложението, мумифицирана. Дългата кестенява коса се беше запазила добре. Гърдите, макар и сбръчкани, ясно се забелязваха, както и пубисното окосмяване.
На тила имаше вдлъбнатина, явно от тежък удар или падане. Преди да премине към подробния преглед, само от видяното досега, Надюшка заключи, че раната е била смъртоносна.
Джоан обяви, че зъбите показват, че жената е към двайсетгодишна.
Възрастта на Рейчъл Райън.
Така ли би изглеждала Рейчъл Райън сега?
Мъртва като теб?
В опит да определи по-точно възрастта ѝ, Надюшка отстраняваше част от кожата на врата на трупа, за да открие ключицата. Джоан Мейджър гледаше внимателно.
Криминалният археолог внезапно се оживи.
— Да, вижте! Вижте ключицата! Няма и следа от сливане на междинната ключица. Това се случва около трийсетте. Затова можем да кажем с известна сигурност, че тя е доста под трийсет години — в началото на двайсетте. Ще мога да ви дам по-точни данни, когато разкрием по-голяма част от скелета.
Грейс се взираше в лицето на мъртвата, обзет от ужасна тъга.
Рейчъл Райън, ти ли си това?
Ставаше все по-сигурен в това.
Спомни си разговора с притеснените ѝ родители в онези ужасни дни след изчезването ѝ през деветдесет и седма. Спомняше си лицето ѝ, всяка черта, въпреки че бяха минали толкова години. Това усмихнато, щастливо, красиво лице: младо лице, пълно с живот.
Нима най-сетне те открих, Рейчъл? Твърде късно, знам. Съжалявам, че закъснях толкова много. Моля те, прости ми. Направих всичко по силите си.
ДНК тестът щеше да покаже дали е прав, а нямаше да е проблем да се снабди с проба. И патологът и криминалният археолог бяха изключително впечатлени от състоянието на трупа. Надюшка обяви, че бил по-добре запазен от няколкоседмични трупове, и обясни това с факта, че е била увита с два пласта найлон и погребана в суха почва.
В този миг тя взимаше проби от вагината, прибираше ги внимателно в отделни торбички, докато навлизаше все по-дълбоко.
Грейс продължи да се взира в тялото, в дванайсетте изминали години. И внезапно се зачуди дали един ден ще стои в някоя морга, ще гледа мъртво тяло и ще потвърди, че това е Санди.
— Забележително! — обяви Надюшка. — Вагината е напълно запазена!
Грейс не можеше да откъсне очи от трупа. Дългата кестенява коса изглеждаше почти неприлично добре запазена в сравнение със съсухрения скалп. Това, че косата и ноктите продължават да растат след смъртта, беше мит. Прозаичната истина бе, че кожата се свиваше. Всичко спираше при смъртта, освен паразитните клетки в тялото, които ликуваха заради факта, че мозъкът не може вече да изпраща антитела, които да ги унищожат. Така че, докато кожата ти се свива и сбръчква, разяждана отвътре, косата и ноктите се оголват все повече.
— О, Господи! — възкликна внезапно Надюшка. — Вижте какво имаме тук.
Грейс се обърна стреснат към нея. Тя държеше малък метален предмет с тънка дръжка. В края му висеше нещо. Първо Грейс си помисли, че е парченце откъсната плът.
После, когато се вгледа по-внимателно, осъзна какво е.
Презерватив.
109
Неделя, 18 януари
Той отлепи тиксото от устата на Джеси и докато отделяше последния пласт от кожата, устните и косата ѝ, тя изкрещя от болка и жадно си пое въздух. Заля я моментно облекчение, че вече може да диша нормално.
— Е, радвам се да се запознаем както подобава — каза той през процепа на качулката.
Включи лампата в микробуса и за първи път тя успя да го огледа добре. Седеше на седалката и се взираше в нея. Не изглеждаше никак едър, нито силен, дори облечен с мъжкарските кожени дрехи на моторист. Каската му лежеше на пода, а в нея бяха сгънати дебелите ръкавици. На ръцете му имаше латексови.
— Жадна ли си?
Беше я извлачил по пода и подпрял гърба ѝ на стената. Тя гледаше отчаяно бутилката с вода, която той и подаде, и кимна. Не можеше да говори, устата ѝ беше пресъхнала. После очите ѝ се стрелнаха към ловджийския нож, който той държеше в другата си ръка. Не че имаше нужда от него; ръцете ѝ бяха завързани зад гърба, а краката все още облепени на глезените и коленете.
Можеше да го изрита. Можеше да свие колене и да го изрита силно. Но какво щеше да постигне? Само ще го вбеси, ще го накара да ѝ причини нещо още по-лошо от това, което беше замислил.