Гари замълча, докато Морис и Ула се смееха. Денис, която беше чувала това и преди, остана с каменно изражение.
Той продължи:
— Малко по-късно Кулидж попитал фермера: „Кажете ми, винаги ли чука една и съща кокошка?“ А фермерът отвърнал: „Не, господин президент, винаги различна.“ А Кулидж му прошепнал: „Моля ви, кажете това на жена ми.“
Морис и Ула все още се смееха, когато бяха сервирани хрупкавата патица и палачинките.
— Това ми хареса! — каза Морис и се намръщи, когато Ула го срита под масата.
— Точно като за теб — каза тя кисело.
През годините Морис бе споделял на Гари за доста любовни афери. Ула беше разбрала за не една от тях.
— Поне петелът го бива за нещо — каза Денис на съпруга си. — Не е като теб.
Гари ѝ се усмихна невъзмутимо и подигравателно. Всички се смълчаха, докато сервитьорът подреждаше палачинките, пресния лук и соса хойсин, а после наряза патицата, преди да се оттегли.
Морис си взе палачинка и побърза да смени темата:
— Е, как се очертава бизнесът през новата година, Гари?
— Мислиш ли, че ще има съкращения?
— Той откъде да знае? — обади се Денис. — Нали все виси на голф игрището.
— Разбира се, че ще вися, скъпа моя! — отвърна Гари. — Там осъществявам контакти. Така си движа бизнеса. Нали така хванах полицията — като един ден играх голф с полицай.
Гари Старлинг бе започнал като електротехник в „Чъб Алармс“, където правеше инсталациите. После напусна и пое риска да основе собствена компания, която първоначално ръководеше от малък офис в Централен Брайтън. Уцели идеално момента, защото тогава бизнесът с охранителни системи започна да процъфтява.
Това беше печелившата формула. Той използваше членството си в голф клуба, в „Кръглата маса“ и после в „Ротъри клуб“, за да създава контакти. След няколко години неговата „Съсекс Секюрити Системс“ и дъщерната „Съсекс Римут Мониторинг Сървисис“ се превърнаха в едни от най-солидните компании в областта на домашните и търговски охранителни системи в цял Брайтън.
Той се обърна към Морис и каза:
— Всъщност бизнесът е наред. Държим се. А с вас какво става?
— Разцвет! — отвърна Морис. — Не е за вярване, но е така! — Той вдигна чашата си. — Е, наздраве! Започва прекрасна година! Ние с теб май не вдигнахме наздравица на Нова година, нали, Денис?
— Да, съжалявам за това. Не знам какво ми стана. Сигурно е от бутилката шампанско, която изпихме в стаята, докато се преобличахме!
— Която ти изпи — поправи я Гари.
— Горкичката — обади се Ула.
— И все пак — продължи Морис. — Гари достойно се опита да те замести, като изпи и твоя дял, нали, старче?
Гари се усмихна.
— Положих големи усилия.
— Така е — потвърди Ула. — Яко се беше отнесъл!
А виждали ли сте „Аргус“ днес? — внезапно смени темата Морис.
— Не — отвърна Гари. — Не съм го чел още, защо?
— Една жена е изнасилена в хотела! Точно докато ние сме празнували! Невероятно!
— В „Метропол“? — попита Денис.
— Да! В една от стаите. Можете ли да си представите?
— Страхотно — каза тя. — Чудесно е да знаеш, че грижовният съпруг се е натрясквал, докато съпругата му е била сама в леглото и наблизо е вилнял изнасилвач.
— Какво пише във вестника? — попита Гари, без да ѝ обръща внимание.
— Не много — само няколко реда.
— Не изглеждай толкова виновен, скъпи — обади се пак Денис. — Ти не можеш да го вдигнеш за толкова дълго, че да изнасилиш и муха.
Морис се съсредоточи в китайските си пръчици и започна да трупа парченца от патицата върху палачинката.
— Освен ако, разбира се, не е била с високи токчета. Оу! — изписка Денис.
Гари я беше ритнал силно под масата. Тя замълча.
1997
19
Събота, 27 декември
На Рейчъл вече не ѝ пукаше за болката. Китките ѝ, вързани зад гърба, бяха сковани от студ, докато ги търкаше отчаяно в острия ръб на гърлото на тенекията с гориво. Задникът ѝ беше изтръпнал, а остра, спазматична болка се стрелкаше по левия ѝ крак през няколко секунди. Но тя не обръщаше внимание на всичко това. Просто търкаше. Търкаше. Търкаше в пълно отчаяние.
Именно отчаянието я караше да продължава. Отчаяно искаше да се освободи, преди той да се върне. Отчаяно искаше вода. Отчаяно искаше храна. Отчаяно искаше да говори с родителите си, да чуе гласовете им, да им каже, че е жива. Плачеше, а сълзите се ронеха, докато тя търкаше, гърчеше се, извиваше се, бореше се.