Двамата колеги на Дойл бяха също толкова опитни. Имън Грийн, тих, сериозен човек, беше бивш шампион на Съсекс по шах за юноши под 16 години и сега беше гросмайстор. Все още играеше и печелеше турнири. Преди да се пенсионира на петдесет и девет и после да се върне в полицията като цивилен, той бе стигнал до чин детектив-суперинтендант в отдела за криминални разследвания на полицията на Съсекс. Другият беше Брайън Фостър, шейсет и три годишен, с късо подстригана коса и все още, въпреки възрастта си, хубави момчешки черти. Предишната година беше спечелил четири маратона в четири последователни седмици в различни страни. Беше се пенсионирал на петдесет и две и през последното десетилетие работеше в офиса на прокурора към Международния трибунал за военни престъпления в Хага. Сега се бе върнал у дома, нетърпелив да започне нов период в кариерата си.
Рой Грейс, с костюм и вратовръзка за първата си среща с новия помощник-главен началник по-късно тази сутрин, разчисти малко място на едно от бюрата и седна, като взе втората си чаша кафе за деня. Беше девет без петнайсет.
— Добре — каза той, като люлееше крака. — Хубаво е, че и тримата сте тук. Всъщност нека го кажа по друг начин — адски прекрасно е!
Те се ухилиха.
— Попай, ти си ме научил на почти всичко, което знам, затова не искам да седя тук и да те уча на „а, бе, ве“. Шефът — имаше предвид главен началник Том Мартинсън — ни даде доста щедър бюджет, но ще трябва да имаме резултати, ако ще искаме пак пари догодина. Което е кратък начин да ви кажа, че само така ще имате работа догодина.
Той се обърна към тях и добави:
— Ще ви кажа само нещо, което Попай ми каза, когато дойдох да работя с него през деветдесетте, тъкмо беше поел екипа по студените досиета — или както там ги наричаха тогава!
Това предизвика лек кикот. И тримата пенсионирани офицери знаеха какви главоболия създава вечно променящата се полицейска терминология.
Грей извади лист хартия от джоба си и започна да чете:
— Той каза, цитирам: „Преразглеждането на студени досиета представлява използване на съвременни криминалистични методи и технологии за разрешаване на минали престъпления, с главната цел да бъдат предотвратени бъдещи такива.“
— Радвам се, че си научил нещо от онези години, Рой — каза Джим Дойл. — Поне си запомнил нещо!
— Аха. Впечатляващо е, че си научил нещо от старото куче! — отбеляза саркастично Фостър.
Дойл не отвърна на закачката.
Рой Грейс продължи:
— Вероятно сте видели от сводките или във вестника, че една млада жена е била изнасилена в новогодишната нощ.
— В хотел „Метропол“ ли? — попита Имън Грийн.
— Точно така.
— Присъствах на първоначалния разпит на жертвата миналия четвъртък, на първи януари — каза Грейс. — Извършителят, явно преоблечен като жена, е вкарал насила жертвата в една хотелска стая под претекст, че има нужда от помощ. После, като е носил маска, я е вързал и е извършил блудствени действия, като е прониквал вагинално и анално в нея с токчето на обувката ѝ. После се е опитал да осъществи сексуален акт, но само с частичен успех. Това показва прилики с метода на действие на Мъжа с обувките от студените досиета от деветдесет и седма. В тези случаи той пак използваше различни дегизировки и претекст, че има нужда от помощ, за да прилъже жертвите си. После спря с нападенията — поне в Съсекс — и така и не беше арестуван. Имам резюме на този случай, което искам да прочетете с приоритет. Всички ще имате свой собствен случай за преразглеждане, но засега трябва да работите по този, защото ми се струва, че може да е от помощ за сегашното разследване.
— Имали някаква ДНК, Рой? — попита Джим Дойл.
— Няма семенна течност при никоя от жените, но три от жертвите казват, че е слагал кондом. Има влакна от дрехи, но нищо, което да ни води нанякъде. Няма кожа под ноктите, няма слюнка. Две от жертвите казаха, че нямал пубисно окосмяване. Този човек явно е бил доста внимателен, дори по онова време. Не е открита никаква ДНК. Само една обща връзка — всяка от жертвите си е падала по хубави обувки.