Баща му беше майстор на покриви и като дете той му помагаше. Беше виждал някои от най-луксозните къщи в Брайтън и Хоув, по които баща му работеше — и апетитните жени с красиви дрехи и лъскави коли, които живееха в тях. Баща му се възхищаваше на този начин на живот. Харесваше хубавите къщи и класните жени.
Един ден той падна от покрив, счупи си гръбнака и никога не работи отново. Просто пропиваше обезщетението си — ден и нощ. Дарън не обичаше покривите, от това не се забогатяваше, осъзна той. Виж, от учене можеше да се забогатее. Той харесваше училището, беше добър по математика и точните науки, в механичните неща, обичаше ги. Но проблемите бяха у дома. Майка му също пиеше. По някое време около тринайсетия му рожден ден, тя се довлече в леглото му, пияна и гола, и му каза, че баща му не можел вече да я задоволява и това сега се падало на него, като на мъжа в семейството.
Дарън ходеше всеки ден на училище, засрамен, все по-отдалечаващ се от приятелите си. В главата му беше пълна каша и не можеше вече да се концентрира. Не се чувстваше част от нищо и прекарваше все повече време сам, ловеше риба или пък, при много лошо време, висеше в железарията на чичо си, гледаше го как прави ключове или някакви поправки и понякога го заместваше зад щанда, докато той отскочи до букмейкъра. Общо взето, правеше всичко, за да избяга от дома. От майка си.
Харесваше машинариите на чичо си, харесваше миризмата, мистерията на ключалките. Те бяха просто загадки, наистина. Просто загадки.
Когато стана на петнайсет, майка му каза, че е време да започне да носи пари, да научи някакъв занаят, да си намери работа. Чичо му, който нямаше на кого да остави бизнеса си, когато се пенсионира, му предложи да стане чирак.
След няколко месеца Дарън можеше да се справи с всеки проблем с ключалките. Чичо му каза, че бил истински гений!
Нямаше нищо сложно, според Дарън. Всичко, направено от човека, можеше да бъде разбрано от друг човек. Трябваше само да си представиш пътя си през ключалката. Да си представиш пружините, лостчетата — да си представиш вътрешността ѝ, да се поставиш на мястото на онзи, който я беше създал. Все пак имаше два основни вида домашни ключалки — „Ял“, които се отваряха с плосък ключ, и „Чъб“, които бяха с цилиндричен. Ключалки с жлебчета и пръстени. Ако имаш проблем, можеш да погледнеш във всяка ключалка с помощта на прост медицински уред — проктоскоп.
После изучи и сейфовете. Чичо му бе развил нещо като бизнес ниша — отваряше сейфове за полицията. След известно време вече нямаше нито един механичен сейф, който да се опъне на племенника му. Нито пък ключалка.
Обра първата къща, в Холингдийн, когато беше на шестнайсет. Хванаха го и изкара две години в поправително училище. Там за първи път опита наркотици. И там научи първия ценен урок. Рискът да обереш някоя малка къщичка за стереоуредба беше същият, като да обереш някоя богата бърлога, където може да намериш бижута и кинти.
Когато излезе, чичо му не го искаше на работа, а и той нямаше намерение да работи за нищо — което беше единственият му избор. Вместо това обра една къща на изолираната Уитдийн Роуд в Брайтън. Взе седем бона от сейф. Пръсна три от тях за кокаин, но инвестира четири в хероин, който продаде и направи двайсет бона печалба.
След това обра няколко големи къщи, като натрупа почти сто бона. После срещна Роуз в един клуб. Ожени се за нея. Купи малък апартамент в Портслейд. Роуз не одобряваше заниманията му, затова той се опита да живее почтено. С помощта на свой познат се сдоби с нова лична карта и започна работа в компания, която инсталираше алармени системи, „Съсекс Секюрити Системс“.
Клиентелата им беше все елитна. Половината големи къщи в града. Да влиза в тях бе все едно да влезе в сладкарница. Не мина много време и тръпката при обирите взе да му липсва. Особено удоволствието, което му носеха. Но най-вече парите, които можеше да направи.
Най-хубаво бе да остане сам в някоя луксозна спалня. Да вдишва аромата на богата жена. Да мирише парфюмите ѝ, бельото ѝ в коша за пране, скъпите ѝ дрехи, окачени в дрешника, коприните, памука, кожите. Обичаше да се рови из нещата ѝ. Особено из бельото и обувките. Нещо в тези неща го възбуждаше.
Тези жени бяха от различен свят. Бяха недостъпни за него. Неразбираеми.
Жени със скучни съпрузи.
Нали тези жени все за това кудкудякаха.
Понякога миризма на одеколон или запареният мирис на мръсни дрехи му напомняха за майка му и нещо еротично пламваше в него само за миг, преди да бъде потиснато от пристъп на гняв.