Просто за по-сигурно, колкото да убие времето, се беше обадил хотела от телефона в кухнята и поиска да говори с мистър Дермът Пиърс. Казаха му с леко напевен глас, че мистър Пиърс не вдига и помолиха, ако желае, да остави съобщение на гласовата поща.
Да, мисля да изчукам жена ти, изкуши се да каже, обхванат от въодушевление, от радостта при мисълта как всичко просто се подрежда от само себе си. Но прояви здрав разум и затвори.
Снимките на двете деца тийнейджъри, момче и момиче, в дневната на долния етаж бяха малко притеснителни. Но двете спални изглеждаха неизползвани. Не приличаха на обитавани от деца. Той реши, че сигурно са деца на съпруга от предишен брак.
Имаше и котка, едно от онези противни на вид бирмански създания, което му се бе облещило в кухнята. Той я изрита и тя изчезна през отвора за животни на вратата. Сега всичко беше тихо. Той беше щастлив и развълнуван.
Усещаше как някои къщи живеят и дишат около него.
Особено когато бойлерите започваха да бръмчат, а стените да вибрират. Дишаха! Да, като него сега, дишаше така тежко от възбуда, че се чуваше, чуваше и бумтенето на сърцето си, рева на кръвта във вените си, сякаш беше на автомобилно състезание.
О, Господи, беше прекрасно!
28
Четвъртък, 8 януари
Рокси Пиърс чакаше тази нощ от цяла седмица. Дермът беше в командировка и тя беше поканила Янис на вечеря. Искаше да се люби с него в собствената си къща. От тази мисъл се чувстваше прекрасно порочна!
Не го беше виждала от събота следобед, когато крачеше из апартамента му с новите си „Джими Чу“ и се чукаха, без да ги сваля, което направо го подлуди.
Беше прочела някъде, че женският комар така полудявал за кръв, че бил готов да направи всичко, за да се добере до нея — дори да знае, че ще умре.
Така се чувстваше тя по отношение на Янис. Трябваше да го види. Трябваше да го има, каквото и да ѝ струваше. И колкото повече беше с него, толкова повече се нуждаеше от него.
Аз не съм много добър човек, помисли си виновно, когато потегли към дома и натисна газта на сребристия си бокстър по мрачната, осеяна с улични лампи, претенциозна „Шърли Драйв“, покрай игрището на Хоув. После зави надясно по „Дроувуей“, после пак надясно, към нейната улица, и нагоре — към голямата, четвъртита модерна къща, която бяха построили, уединен рай в самия град, със задна градина, която граничеше с игрището на едно частно училище. Светлинките на алармената система се включиха, когато пое по късата алея.
Ама НИКАК не съм добър човек.
За такова нещо можеш да гниеш в ада. Тя бе отгледана като добра католичка. Беше възпитана да вярва в греха и вечните мъки в отвъдното. А си бе взела направо тениска с надпис и еднопосочен билет за вечните мъки с Дермът.
Той беше женен, когато се запознаха. Тя го примами да напусне жена си и децата, които обожаваше, след една изключително страстна афера, която ставаше все по-силна и по-силна в продължение на повече от две години. Влюбиха се лудо. Но след това, когато се събраха, магията бавно започна да се разсейва.
Същата тази силна страст избухваше в нея отново с Янис. И той беше женен, с две много малки деца. Най-добрата ѝ приятелка, Вив Даниелс, не одобряваше това, предупреди я, че ще си спечели репутация на разбивачка на бракове. Но тя не можеше да се спре, не можеше просто да изключи тези чувства.
Посегна към сенника, за да натисне бутона за вратата на гаража, изчака я да се вдигне и вкара колата в гаража, който изглеждаше огромен като пещера без беемвето на Дермът. Изгаси двигателя, взе торбите от „Уайтроуз“ от съседната седалка и слезе от колата.
Срещна Янис, когато Дермът я заведе на вечеря в ресторант „Солун“ в Брайтън. Янис дойде на тяхната маса, когато бяха приключили с храненето, почерпи ги с узо от заведението и не спря да я гледа.
Но всъщност гласът му я заплени. Страстта, с която говореше на своя развален английски за храната и за живота. Хубавото му небръснато лице. Косматите му гърди, които се виждаха под отворената почти до пъпа риза. Грубоватостта му. Той изглеждаше като човек без нито една грижа на този свят, спокоен, щастлив в кожата си.
И невероятно секси!
Когато отвори вратата към къщата и набра кода на тъчпада, за да спре писукането на алармата, не забеляза, че светна не обичайната лампичка, а друга. Тази беше за нощния режим само за долния етаж, като не включваше горния. Но днес умът на Рокси бе твърде зает в съвсем различна посока. Дали Янис щеше да хареса готвенето ѝ?
Мислеше да направи нещо просто: смесени италиански ордьоври, после пържоли и салата. И бутилка — или две — от безценната изба на Дермът.