Сложи разтревожен глава на гърдите ѝ. Усети движение, но не беше сигурен дали не е от него.
— Добре ли си? — попита той, внезапно обхванат от паника. — Рейчъл? Добре ли си, Рейчъл?
Сложи си отново ръкавицата, хвана я за раменете и я разтърси.
— Рейчъл? Рейчъл? Рейчъл?
Извади малко фенерче от джоба си и освети лицето ѝ. Очите ѝ бяха затворени. Вдигна единия клепач и той се затвори сам, когато го пусна.
Паниката му нарастваше.
— Не умирай в ръцете ми, Рейчъл! Не умирай в ръцете ми, чуваш ли! Мамка му, чуваш ли?
От устата ѝ започна да се стича кръв.
— Рейчъл? Искаш ли да пийнеш нещо? Искаш ли да ти донеса нещо за ядене? Искаш ли нещо от „Макдоналдс“? Един Биг Мак? Чийзбургер? Или пък кифла? Мога да ти донеса кифла. Искаш ли? Кажи ми, кажи ми с какъв пълнеж я искаш. С наденичка? Или пък с топено сирене? Тези са много хубави. Или с риба тон? Шунка?
В настоящето
30
Четвъртък, 8 януари
Мад беше гладен. Кифлата с пиле и топено сирене го хипнотизираше вече от два часа. Сгънатата торбичка и термосът се търкаляха на съседната седалка всеки път, щом натиснеше спирачките или вземеше завой.
Бе възнамерявал да спре и да хапне по време на почивката за чай, но наоколо имаше твърде много хора. Твърде много клиенти. Наложи се да изпие чая си в единайсет, докато караше. Вечерите в четвъртък обикновено бяха доста натоварени, но този беше първият четвъртък от новата година. Бе очаквал да е по-спокойно. Обаче някои хора се бяха възстановили от празнуването и бяха готови да празнуват отново. Взимаха такси. Носеха хубави обувки.
Аха.
Той нямаше нищо против. Всеки си имаше начин да празнува. Радваше се за тях. Стига да си плащат отчетеното на апарата и да не се опитват да избягат, както се случваше от време на време. Дори някои му даваха бакшиш! А бакшишите увеличаваха спестяванията му. Увеличаваха колекцията му.
А тя постоянно нарастваше. Много хубаво. О, да!
Зави сирена.
Той усети внезапна тревога. Затаи дъх.
Мигащи сини светлини изпълниха огледалата, после една полицейска кола се стрелна покрай него. След малко друга я последва. Интересно, помисли си той. Почти всяка нощ бе навън, но рядко бе виждал две полицейски коли една след друга. Явно се беше случило нещо лошо.
Наближаваше обичайното си местенце на крайбрежната улица, където обичаше да спира на всеки час, на точен час, за да изпие чая си, а сега и за да прочете вестника си. След онова изнасилване в хотел „Метропол“ миналия четвъртък беше започнал да чете вестника всяка нощ. Историята го вълнуваше. Дрехите на жената бяха взети. Но най-много го вълнуваше това, че липсваха и обувките ѝ.
Аха!
Той натисна спирачките, изгаси двигателя и взе торбичката с кифлата, но я остави. Вече не миришеше така хубаво. Вече му се гадеше от миризмата ѝ.
Гладът беше отминал.
Зачуди се накъде ли се бяха отправили полицейските коли.
После се замисли за чифта обувки в жабката на таксито и отново се почувства добре.
Много добре!
Изхвърли кифлата през прозореца.
„Лошо момче — смъмри се сам. — Правиш боклук!“
31
Петък, 9 януари
Едно хубаво нещо, помисли си Грейс, или по-скоро, едно от многото хубави неща в бременността на Клео беше, че той вече пиеше доста по-малко. Ако не се брои по чаша студено бяло вино от време на време, Клео беше пълна въздържателка, така че и той трябваше да се ограничава. Неприятен беше проклетият ѝ копнеж по кърито! Той не беше сигурен колко къри още може да понесе храносмилателната му система. Цялата къща вече миришеше на индийска храна.
Копнееше за нещо простичко. Хъмфри също не беше особено щастлив. Само близна веднъж и реши, че кърито няма да му достави вкусни остатъци в купичката, които би изял с удоволствие.
Рой се примиряваше, защото се чувстваше длъжен да прави компания на Клео. Освен това в една от книгите за „бременността и мъжете“, които Глен Брансън му беше дал, имаше цял абзац, че трябва да търпи и споделя прищевките на партньорката си. Това щяло да я направи щастлива. А ако тя е щастлива, вибрациите се предавали на нероденото дете и то щяло да се роди щастливо и нямало, като порасне, да стане сериен убиец.
Той по принцип обичаше да пие лека бира с кърито, за предпочитане „Гролш“, или любимата му немска бира „Билтбергер“, или пък бяла бира, която бе започнал да харесва, откакто се запозна с един немски полицай, Марсел Кулен, на когото гостува в Мюнхен миналата година. Но тази седмица се падаше да е дежурен главен следовател, което означаваше, че бе на повикване ден и нощ и трябваше да се ограничи с безалкохолно.