Докато разговаряха, малък бял микробус спря до тях и един от криминалистите, главен криминалист на име Джо Тиндейл, с когото Грейс бе работил много пъти и когото смяташе за повече от раздразнителен, слезе от него.
— Петък — каза криминалистът вместо поздрав. — Какво ви става и на вас, и на проклетите уикенди, Рой? — Той дари Грей с усмивка, в която определено се съдържаше зародиш на цинизъм.
— Не спирам да моля престъпниците да се придържат към понеделниците, но те не разбират от дума.
— Имам билети за Стиви Уондър в „02“ за тази вечер. Ако пропусна концерта, с връзката ми е свършено.
— Всеки път, когато те видя, имаш билети за нещо, Джо.
— Да. Харесва ми да си мисля, че имам и живот извън работата, за разлика от половината ми колеги.
Той погледна втренчено Грейс, после извади няколко бели хартиени костюма и сини калцуни от задната част на микробуса и им ги подаде.
Рой Грейс седна на стъпалото на микробуса и бавно се намъкна в единия гащеризон. Всеки път проклинаше онзи, който ги беше измислил, особено когато се опитваше да провре краката си, без да скъса крачолите. Същото беше и с ръкавите. Беше доволен, че не са на обществено място, защото беше невъзможно да облечеш това нещо, без да се превърнеш в забавна гледка. Накрая, с много сумтене, той се наведе и нахлузи калцуните. Сложи и латексови ръкавици.
Униформеният ги въведе в къщата и Грейс беше впечатлен, че се е сетил да маркира с лента единственият вход и изход.
Широкият хол, с полиран паркет, елегантни метални скулптури, абстрактни картини и високи, тучни растения, щеше много да хареса на Клео, помисли си той. Усещаше се силна, приятна миризма на бор и малко по-сладък, мускусен аромат, вероятно от потпурите, помисли си той. Да, беше приятно разнообразие да влезе в къща, която не мирише на къри.
Униформеният каза, че щял да се качи горе да отговаря на въпросите им, но не искал да влиза в спалнята, за да не заличи някакви улики.
Грейс се надяваше, че щом бе така загрижен за уликите, не е изпотъпкал всичко, когато се е отзовал на повикването. Той последва Алкорн и Тиндейл по стъкленото спираловидно стълбище и после по малката покрита площадка към огромна спалня, която миришеше силно на парфюм.
На прозорците имаше пердета като от фина бяла марля, а в стените бяха вградени гардероби със закрити от завеси стъклени врати. Двойните врати на единия бяха отворени и няколко рокли бяха паднали заедно със закачалките на килима.
В средата на стаята имаше огромно легло с четири заострени дървени колони. От едната висеше колан за халат, а на другата беше завързана мъжка вратовръзка. Още четири връзки, завързани по две, лежаха на пода. Бежовата сатенена покривка на леглото беше силно намачкана.
Госпожа Пиърс беше завързана за китките и глезените към колоните на леглото, устатаѝ беше запушена — каза полицаят, застанал на прага. — Успяла е да се освободи към шест и половина сутринта, после се обадила на приятелката си. — Той погледна в бележника си. — Госпожа Аманда Болдуин. Имам номера и.
Грейс кимна. Взираше се в една фотография на стъкления плот на тоалетната масичка. Фотография на хубава жена с права, вдигната нагоре черна коса и дълга вечерна рокля. Стоеше до елегантен мъж с вечерен костюм.
Той посочи снимката и каза:
— Предполагам, че това е тя?
— Да, шефе.
Дейвид Алкорн също разгледа фотографията.
— В какво състояние беше? — обърна се Грейс към полицая.
— В доста тежък шок — отвърна той. — Но в добро умствено състояние, като се има предвид какво е преживяла, нали разбирате.
— Какво знаем за съпруга?
— Заминал е вчера на командировка в Хелзинки.
Грейс се замисли за миг, после погледна Дейвид Алкорн.
— Интересен избор на момента — каза той. — Може да се окаже важно. Ще ми се да знам колко често съпругът отсъства от дома. Може би нападателят я познава или я е следил.
После се обърна към полицая:
— Носил е маска, нали?
— Да, сър, носил е маска с процепи за очите.
Грейс кимна.
— Свързахте ли се със съпруга ѝ?
— Той ще се опита да хване полет днес.
Алкорн излезе да провери другите стаи.
Джо Тиндейл държеше малка камера пред окото си и заснемаше цялата спалня, после и леглото — в едър план.
— Сам ли се отзовахте на повикването? — попита Грейс полицая.
Не спираше да оглежда стаята. На пода имаше чифт кремави бикини, бяла блуза, морскосин костюм, чорапогащник и сутиен. Не бяха разхвърляни, сякаш са били съблечени насила. По-скоро изглеждаше, че са свалени небрежно и оставени, където са паднали.