— Не, сър, със сержант Порит. Той я придружи заедно със служителката от център „Сатурн“.
Грейс си направи план на стаята, като отбеляза вратите — едната към коридора, друга към банята — и прозорците, всички възможни входове и изходи. Щеше да поиска внимателно изследване на стаята за отпечатъци, косми, влакна, кожни клетки, слюнка, семенна течност, възможни следи от лубрикант от кондома, ако такъв е бил използван, и отпечатъци от стъпки. Околността на къщата също трябваше да бъде изследвана внимателно, особено за отпечатъци от стъпки и за влакна от дрехи, които можеше да са останали по някоя стена или перваз, ако нападателят бе избягал през прозорец. Трябваше да потърсят и фасове от цигари.
Трябваше да даде на Тиндейл списък на всичко от къщата и околността ѝ, което искаше да бъде прибрано за лабораторно изследване. Покривката на леглото със сигурност. Кърпи в банята, в случай че извършителят е подсушил ръцете си или други части от тялото си. Сапуна.
Водеше си бележки, докато вървеше из стаята и гледаше за нещо необичайно. Имаше голямо огледало на стената срещу леглото. Вероятно поставено там по леко извратени съображения, помисли си той, но не с неодобрение. На едното нощно шкафче имаше дневник и чиклит роман, а на другото — купчина компютърджийски списания. Той отвори всички дрешници по ред. В първия имаше повече рокли, отколкото беше виждал в живота си.
После отвори друг и вдиша луксозния аромат на кожа. Беше попаднал в пещерата на Аладин, само че на обувките. Те изпълваха лавици от пода до тавана и плъзгащи се чекмеджета. Грейс не беше експерт по дамски обувки, но от пръв поглед личеше, че тези са сериозна работа, класни. Имаше сигурно повече от петдесет чифта. Следващата врата се отвори и разкри още петдесет чифта. Зад третата врата положението беше същото.
— Поддръжката на тази дама явно е доста скъпа! — каза той.
— Доколкото разбрах, е имала собствен бизнес, Рей — отвърна Дейвид Алкорн.
Грейс мълчаливо се упрекна. Коментарът му беше глупав, сексистко предположение, каквото би очаквал от човек като Норман Потинг.
— Да, прав си.
Той отиде до прозореца и погледна към градината зад къщата — красиво аранжирана, с овален басейн в средата, покрит за зимата.
Отвъд градината, зад гъстите храсти и младите дръвчета, се виждаше училищно игрище. Имаше пилони за ръгби на два участъка от игрището, а на третия — футболни врати. Нападателят може би беше влязъл в имота оттук.
Кой си ти?
Мъжа с обувките?
Или някой друг мръсник?
33
Петък, 9 януари
— Защо не чукаш, мамка му? — изскимтя Тери Биглоу.
Но почукването на влизане не беше в стила на Дарън Спайсър. Той влезе в малката стая, потънала в сумрак заради щората на прозореца. Дарън стискаше торбата си и се опитваше да не диша от спарения въздух. Стаята вонеше на цигари, старо дърво, прашен килим и вкиснало мляко.
— Мислех, че още си на топло. — Гласът на стария негодник беше тънък и писклив. Той лежеше и примигваше на лъча на фенерчето, което Спайсър държеше. — Както и да е, к’во правиш тук по това време?
— Ами просто изчуках една — отвърна Спайсър. — И реших да се отбия да ти споделя, да си взема нещата междувременно.
— Все едно ми пука. Аз отдавна приключих с чукането. Едва го вдигам да се изпикая. Какво искаш? Спри да светиш с тая проклетия в лицето ми.
Спайсър плъзна лъча на фенерчето по стените, откри ключа за осветлението и го натисна. На тавана светна мътна крушка в още по-мътен абажур. Дарън смръщи лице от отвращение при вида на стаята.
— Отново ли се чупи? — попита Биглоу, като още примигваше.
Изглеждаше ужасно, на седемдесет, наближаващ деветдесетте.
— Пуснаха ме за добро поведение, човече, ще повярваш ли? Предсрочно. — Той хвърли един ръчен часовник на гърдите на Биглоу. — Купих ти подарък.
Биглоу сграбчи часовника с малката си разкривена ръка и се втренчи алчно в него.
— К’во е тва? Корейско ли е?
— Не, истинско. Чопнах го снощи.
Биглоу се надигна малко в леглото, опипа масичката до него и си сложи очилата за четене, които бяха доста едрички, за да бъдат модерни. После разгледа часовника.
— „Таг Хауер Акварейсър“ — обяви той. — Хубав е. Та значи крадеш и чукаш, а?
— По-скоро в обратен ред.
— Браво. Много хубаво. И к’во ще искаш за това?
— Един бон.
— Що ме разсмиваш? Мога да ти дам маймуна, ако успея да намеря купувач — и то ако не се окаже имитация. Или пък пони сега. Да, сега мога да ти дам пони.