Отне му половин час да изпълни списъка ѝ, стока по стока. Не забравяше за часа на плащане, отбелязан на касовата бележка, но вече беше измислил правдоподобна история — че едно от яйцата е било счупено и е отишъл да го замени, а после е спрял да пие кафе.
Имаше няколко неща, като например десетина консерви котешка храна, които наистина не му трябваха, както и две кутии с пушени стриди, без които можеше да мине, но реши, че е по-добре да вземе всичко от списъка, в случай че го проверят. За шестте замразени пържоли и пайовете с бъбреци обаче я благослови. Такава кльопачка обичаше! Както и за шестте кутии печен боб. Стомахът му не приемаше изискана храна. Одобри и избора ѝ на ирландско уиски „Джеймисън“, но му се искаше да бе избрала нещо, което по му допадаше — като „Бейлис“. Беше награбила доста органични яйца и плодове. Е, щеше да го преживее.
Можеше да отнесе всичко, което не му трябваше, в приюта и да го изхвърли или пък да го замени за цигари. После щеше да излезе на лов.
Животът изглеждаше хубав. Само едно можеше да го направи още по-хубав в момента. Жена.
1998
36
Петък, 2 януари
Бяха изминали осем дни, откакто Рейнъл Райън бе обявена от родителите си за изчезнала.
Осем дни, в които нямаше никакво доказателство, че е още жива.
Рой Грейс работеше усилено по случая от Коледа насам. Ставаше все по-сигурен, че нещо в него съвсем не е наред, но главен инспектор Джак Скърит настояваше той да си вземе свободен ден, за да посрещне Нова година със съпругата си.
Грейс го направи, но неохотно, разкъсван от желанието си да открие Рейчъл и нуждата да запази мира у дома. Сега, след два дни отсъствие, се завърна в петъчната утрин за среща, насрочена от Скърит. Главният инспектор каза на малкия си екип от детективи за своето решение, взето след консултация с помощник-главния началник, да върне операция „Залез“ в оперативната зала. Главният екип, който се занимаваше с разследване на тежки престъпления, бе официално привлечен към случая и дори шест детективи от други части на страната бяха включени в него.
Оперативната зала се помещаваше на четвъртия етаж в управлението на „Джон Стрийт“, до контролната зала на камерите и срещу залата, в която работеше екипът по операция „Худини“, или разследването на случаите на Мъжа с обувките.
Грейс, който беше убеден, че двете операции трябва да се слеят, беше заел настоящото си работно място, където щеше да остане до края на разследването. Бюрото се намираше до прозорец, от който духаше и който разкриваше вяла гледка към паркинга и сивите, мокри от дъжда покриви на сградите в посока „Брайтън Стейшън“ и виадукта.
На съседното бюро беше детектив-сержант Тингли, умен, двайсет и шест годишен полицай с момчешко излъчване, когото Грейс харесваше. В частност харесваше енергичността му. Навил ръкавите на ризата си, Джейсън Тингли сега беше до телефона, с химикалка в ръка и поемаше десетките обаждания, които идваха след проведената преди три дни възстановка на пътя на Рейчъл от стоянката за таксита на „Ист Стрийт“ до дома ѝ.
Грейс имаше дебела папка по този случай на бюрото си. Въпреки празниците вече се беше сдобил с банковата сметка и номера на кредитната карта на Рейчъл. През изминалата седмица нямаше никакви трансакции, което означаваше, че с основание можеше да изключи вероятността да е била нападната заради обир. От мобилния ѝ телефон не бяха провеждани разговори от два трийсет и пет сутринта на Коледа.
Обаче беше научил от телефонната компания нещо полезно. В Брайтън и Хоув имаше мини антени. На всеки петнайсет минути мобилните телефони подаваха сигнал към най-близката от тях, дори без да се провежда разговор, както самолет указваше местоположението си и получаваше обратен сигнал.
Въпреки че не бяха провеждани повече разговори от телефона на Рейчъл, той бе останал включен още три дни, преди батерията му да падне, както Грейс предположи. Според информацията, получена от телефонната компания, малко след последния ѝ телефонен разговор тя внезапно се бе преместила на две мили източно от дома си — вероятно с някакво превозно средство, ако се съдеше по скоростта, с която това се беше случило.
Беше останала там до 10 сутринта на Коледа. После бе пропътувала около четири мили на запад, в Хоув. Отново по скоростта на пътуването можеше да се съди, че е била в превозно средство. После бе спряла и останала на място до последния получен сигнал — малко след единайсет вечерта в събота.