Грейс бе начертал червен кръг на една едромащабна карта на Брайтън и Хоув в оперативната зала, за да отбележи максималната зона на покритие на конкретната антена. Тя включваше по-голямата част от Хоув, както и част от Брайтън, Саутуик и Портслейд. Над сто и двайсет хиляди души живееха в този радиус — почти невъзможен брой, за да проведат разследване от врата на врата.
Освен това информацията беше само с ограничена стойност. Телефонът на Рейчъл можеше да не е бил в нея. Той бе само индикатор къде може да е била, нищо повече. Но засега имаха единствено това. Друга насока, в която щеше да продължи, бе да види дали нещо е било заснето от камерите по маршрута, указан от сигналната информация. Но те покриваха само главните улици, а това не беше достатъчно.
Рейчъл не притежаваше компютър, а в местоработата ѝ в „Американ Експрес“ не откриха никаква следа, никаква насока къде може да е отишла.
В момента изглеждаше, сякаш земята се е отворила и тя е пропаднала в нея.
Тингли затвори телефона и задраска името, което бе написал преди две минути в бележника си.
— Този само ми изгуби времето — каза той и се обърна към Рой. — Добре ли изкара Нова година?
— Ами добре мина. Ходихме с Дик и Лесли Поуп в „Донатело“. А ти?
— Ходихме до Лондон с госпожата. На Трафалгар Скуеър. Беше страхотно — докато не заваля. — Сви рамене. — Е, какво мислиш? Дали е още жива?
— Нещата не изглеждат розови — отвърна той. — Тя е домошар. Все още тъгува за бившия си. Била е с хубави обувки, купонясвала е. — Погледна към колегата си и сви рамене. — Постоянно се връщам към тези факти.
Днес Грейс бе прекарал цял час с доктор Джулиъс Праудфут, поведенческия анализатор, който работеше с екипа по операция „Худини“. Праудфут му каза, че според него изчезването на Рейчъл Райън не може да бъде свързано с Мъжа с обувките. Грейс все още не разбираше как арогантният психолог бе стигнал до това заключение, тъй като имаше твърде малко доказателства.
— Праудфут настоява, че не е в стила на Мъжа с обувките. Казва, че Мъжа с обувките напада жертвите си и после ги изоставя. Защото е използвал този начин на действие при всички нападения. Праудфут не допуска, че внезапно ще промени метода си и ще задържи една жена.
— Подобен начин на действие, Рой — каза Джейсън Тингли. — Но ги е водил на различни места, нали? Първия път се е опитал в малка уличка. После в хотелска стая. Една е нападнал в дома ѝ. Друга под пристана. Трета на многоетажен паркинг. Като се замислиш, много хитро от негова страна — става трудно предвидим.
Грейс погледна бележките си и се замисли. Имаше някакъв общ знаменател при всички жертви на Мъжа с обувките. Всички те бяха с дизайнерски обувки. Всяка си бе купила нов чифт от магазин в Брайтън малко преди да бъде нападната. Но засега разпитите на персонала в тези магазини не бяха разкрили нищо полезно.
Рейчъл Райън също си беше купила нови обувки. Три дни преди Коледа. Скъпи обувки за момиче с нейните възможности — струваха сто и седемдесет лири. Беше ги носила в нощта на изчезването си.
Но Праудфут не беше отчел това.
Грейс се обърна към Тингли и му каза това.
Тингли кимна, внезапно изглеждаше някак тъжен.
— Ако не е бил Мъжа с обувките, кой тогава? Къде може да е отишла? Ако е добре, защо не се е свързала с родителите си? Трябва да е видяла призива в „Аргус“ или да го чуе по радиото.
— Няма никакъв смисъл. Обикновено се е обаждала всеки ден на родителите си. Осем дни — нищо? И то по това време на годината — Коледа и Нова година? Да не им се обади да им честити? Нещо ѝ се е случило, няма начин.
Тингли кимна.
— Какво — отвлечена е от извънземни?
Грейс отново погледна към записките си.
— Мъжа с обувките е водил жертвите си на различни места всеки път, но винаги им е правил едно и също. И по-важното е какво е направил с живота им. Не е било нужно да ги убива. Те вече са били мъртви отвътре, когато е приключвал с тях.
Ти жертва на Мъжа с обувките ли си, Рейчъл? Или някое друго чудовище те е отвлякло?
В настоящето
37
Петък, 9 януари
В Първа оперативна зала, по-голямата от двете оперативни зали в Съсекс Хаус, цареше атмосфера на целеустременост, която Рой Грейс винаги бе смятал за енергизираща.
Разположена в центъра на отдела за тежки престъпления на главното управление, залата би изглеждала на страничния наблюдател като голям административен офис. Имаше кремави стени, функционален сив килим, машина за вода и няколко големи бели дъски по стените. Прозорците бяха високо, с постоянно затворени капаци, сякаш за да попречат на работещите в залата да загубят и секунда от времето си, като погледнат навън.