Но за Рой Грейс това беше много повече от зала. Първа оперативна зала беше самият нервен център на настоящото разследване, както и при предишните, които бе провеждал в нея. За Грейс тук цареше почти свещена атмосфера. Много от най-лошите престъпления, извършени в Съсекс през последното десетилетие, бяха разрешени и извършителите бяха арестувани благодарение на работата на детективите в тази зала.
Червени, сини и зелени драскулки с маркер по белите дъски във всеки офис в света на търговията щяха да означават цифри, продажбени цели, пазарни територии. Тук обаче имаше хронология на престъпления, родословно дърво на жертви и заподозрени, както и фотографии и друга ключова информация. Когато направеха фоторобот на извършител, той също се озоваваше на дъска.
Мястото внушаваше на всички усещане за целеустременост, за надпревара с времето и освен по време на срещите, нямаше много възможности за празни приказки между колеги, както обикновено се случваше в полицейските управления.
Единствената фриволност беше ксерокопирана картинка на дебела синя риба от филма „Търсенето на Немо“, закачена от Глен Брансън от вътрешната страна на вратата. В управлението на Съсекс бе станало традиция да избират по някоя смешна картинка за всяка операция. Тя внасяше известно облекчение от ужасите, с които екипът си имаше работа, и това беше приносът на запаления киноман към операция „Риба меч“.
Имаше още три други центрове за разследване на тежки престъпления в околността, които се помещаваха в подобни зали, даже последната беше изградена специално за тази цел в Истборн. Но тази тук беше по-удобна за Рой Грейс и беше на подходящо място, защото двете престъпления, които разследваше, се бяха случили само на две мили оттук.
Грейс бе забелязал, че в живота има повтарящи се модели, и му се струваше, че напоследък разследва все престъпления, случили се — или пък разкрити — в петък, а това означаваше, че за него и колегите му уикендът няма да се състои.
Беше решил да излезе на вечеря с Клео и една от най-старите ѝ приятелки утре вечер — Клео искаше да го покаже, както закачливо се изрази. Той очакваше с нетърпение да надникне в поредното кътче от живота на жената, която толкова много обичаше и за която знаеше толкова малко. Но сега всичко беше отишло по дяволите.
За щастие, за разлика от Санди, която никога не разбираше и се вбесяваше от закъсненията му, Клео също често беше дежурна и на повикване и се налагаше да излиза по всяко време, за да прибира покойници. А това я правеше доста по-съчувствена — макар и невинаги напълно опрощаваща.
В началото на всяко разследване на тежко престъпление имаше етапи, при които всичко друго незабавно биваше зарязвано. Първата задача на помощника на старшия разследващ офицер бе да поднови дневника на завеждащия информационното бюро.
Течеше първото денонощие след престъплението, а то беше най-критично. Трябваше да се обезопаси местопрестъплението, за да се съхранят уликите. По това време извършителят беше най-напрегнат, в червена мъгла, както се наричаше състоянието, в което изпадаха хората веднага след като са извършили сериозно престъпление. А в това състояние можеше да действат хаотично, да карат хаотично. Можеше да се появят надеждни свидетели, които все още добре си спомнят видяното, и имаше шанс да се свържат с тях чрез местната преса и медиите. А всички камери по улиците в някакъв разумен радиус щяха да съдържат снимки на въпросните изминали двайсет и четири часа.
Грейс погледна към бележките, напечатани от помощника му. Те лежаха в току-що създадения дневник на случая.
— Шест и трийсет в петък, девети януари — зачете той. — Това е първият брифинг по операция „Риба меч“.
Компютърната система на полицията в Съсекс избираше случайни имена за операциите, като повечето нямаха нищо общо със самия случай. Но Грейс си помисли вяло, че сега им се е паднало доста подходящо — рибите бяха хлъзгави създания.
Беше доволен, че всички освен един от ключовите членове на отдела за тежки престъпления, които бе искал в сърцето на своя екип, бяха на разположение. До бюрото с него се бяха настанили детектив Ник Никол, все още с помътен поглед, защото наскоро бе станал баща, детектив Ема-Джейн Бутууд, много ефективната детектив-сержант Бела Мой, с отворена кутия бонбони пред нея, войнственият детектив-сержант Норман Потинг и приятелят и протеже на Грейс — детектив-сержант Глен Брансън. Липсваше детектив-сержант Гай Бачълър, който беше в годишен отпуск. Заместваше го детектив, с когото Грейс бе работил навремето и от когото беше много впечатлен — Майкъл Форман. Той беше слаб, малко властен мъж, с намазана с гел тъмна коса. Излъчваше някакво спокойствие, което караше хората да се обръщат към него, въпреки че не той беше старшият офицер. През изминалата година, временно повишен в действащ сержант, Форман бе работил в екип на регионалното разузнаване. Сега бе отново в Съсекс Хаус, със стария си чин, но Грейс не смяташе, че ще мине много време, преди да го повишат в пълноправен сержант. И без съмнение нямаше да спре дотам.