Той посочи Норман Потинг и добави:
— Да те изнасилят е като да претърпиш тежка катастрофа, след която оставаш инвалид за цял живот. Както си е живяла нормално и спокойно, изведнъж животът на тази жена е разбит и тя е погълната от ужас, кошмари и недоверие. Без значение колко помощ ѝ се оказва, тя никога вече няма да бъде същата. Никога няма да води отново онова, което наричаме нормален живот. Разбираш ли какво говоря, Норман? Някои от изнасилените жени се осакатяват сами. Раздират вагината си с домакинска тел или я заливат с белина, защото се опитват да се отърват от случилото се. И това е само малка част от онова, което изпитват. Разбираш ли ме? — Огледа се и добави: — Всички разбират ли ме?
— Да, шефе — измърмори Потинг. — Съжалявам. Не исках да се покажа безчувствен.
— Нима човек с толкова провалени бракове като теб знае значението на думата „безчувствен“? — попита Бела Мой, като гневно грабна един бонбон от кутията, хвърли го в устата си и го сдъвка.
— Стига, Бела, благодаря ти — каза Грейс. — Мисля, че Норман ме разбра добре.
Потинг се втренчи в бележника си. Лицето му беше почервеняло като цвекло. Кимна дисциплинирано.
Грейс отново погледна към бележките си.
— Имаме още един деликатен въпрос. Главният началник, заместник-главният началник и двама помощник-началници на полицията са били на същото парти в хотел „Метропол“ в новогодишната нощ. Там е била и жертвата, Никола Тейлър.
Настъпи тишина, всички смилаха чутото.
— Да не искаш да кажеш, че това ги прави заподозрени, шефе? — попита Майкъл Форман.
— Всеки, който е бил в хотела, е заподозрян, но мисля, че предпочитам да ги наричаме свидетели, които ще бъдат изключени по време на разследването — отвърна Грейс. — Те ще бъдат разпитани заедно с всички останали. Има ли доброволци?
Никой не вдигна ръка.
Грейс се ухили.
— Изглежда, ще трябва аз да възложа тази задача на някого от вас. Може да се окаже добра възможност да ви забележат за повишение, или пък да прецакат кариерата ви завинаги.
Появиха се една-две смутени усмивки.
— Вероятно бих могла да препоръчам нашия голям разбирач, Норман Потинг — обади се Бела Мой.
Последва кикот.
— Ще се заема с удоволствие — отвърна Потинг.
Грейс реши, че Потинг е последният човек в тази стая, на когото би възложил подобна задача. Записа нещо в дневника по случая и пак се вгледа в бележките си от срещата.
— За осем дни имаме две изнасилвания от непознат, с достатъчно прилики в начина на действие, за да предположим за момента, че извършителят е един и същ — продължи той. — Този хубостник е накарал и двете жертви да мастурбират с една от обувките си, после е проникнал в тях анално с токчето, накрая ги е насилил сам. От онова, което успяхме да установим — а втората жертва засега не дава много информация, — той не е могъл да получи ерекция. Това може да се дължи на преждевременна еякулация или на сексуална дисфункция. Има една значима разлика в начина на действие. През деветдесет и седма Мъжа с обувките взимаше само едната обувка и бикините на жертвите. В „Метропол“ изнасилвачът е отнесъл всичките дрехи на Никола Тейлър, включително и двете обувки. При Рокси Пиърс е взел само обувките.
Той замълча и погледна отново бележките си, неколцина от екипа също си водеха такива.
— Нашият извършител явно е наясно с криминалистиката. Във всеки случай е носел черна качулка и хирургически ръкавици и е използвал презерватив. Освен това е избръснал тялото си или пък по принцип няма окосмяване. Описват го по-скоро като дребен или среден на ръст, слаб, с тънък глас, без акцент.
Потинг вдигна ръка и Грейс му кимна.
— Шефе, с теб работихме по операция „Залез“, по случая с изчезналата жена през деветдесет и седма, който може би беше свързан с подобен случай тогава, на Мъжа с обувките, операция „Худини“. Смяташ ли, че е възможна връзка?
— Като изключим несъответствието в трофеите, които взима, начинът на действие на Мъжа с обувките е твърде подобен на начина на действие на сегашния извършител. — Грейс кимна към Елън Зорати. — Ето затова поканих Елън.
Управлението на Съсекс разполагаше с четирийсет анализатори. Само двама от тях бяха мъже и повечето имаха и диплома по социология. Елън Зорати беше много умна жена на двайсет и осем години, с тъмна коса до раменете, оформена дръзко и модерно. Днес беше облечена елегантно, с бяла блуза, черна пола и чорапогащи на черни и бели райета.
Тя щеше да поема двайсет и четири часови смени с още един анализатор и щеше да има изключително важна роля идните дни. Щяха да изготвят профили на жертвите, като снабдяват екипа с информация за семейното им положение, начина на живот и приятелите им. Щяха да ги проучат също така подробно, както и заподозрените.