Обърна се към Глен Брансън и продължи:
— В тази връзка детектив Брансън проучи доклада на доктор Праудфут по случая на Мъжа с обувките. Е, какво имаш за нас, Глен?
— Това си е направо цял том! — Глен взе една доста дебела папка. — Двеста осемдесет и две страници поведенчески анализ. Имах време да го изчета само набързо, тъй като шефът ми го даде едва днес сутринта, но открих нещо много интересно. Има пет докладвани изнасилвания, които се свързват директно с Мъжа с обувките, но доктор Праудфут смята, че вероятно е извършил още много, които не са докладвани.
Той спря за момент.
— Много жертви на изнасилване са така травмирани, че не искат да съобщят за случилото се. Но има нещо наистина много интересно: първото от докладваните изнасилвания на Мъжа с обувките, пред деветдесет и седма, се е случило в гранд хотела, след бала за Хелоуин. Примамил е жена в една стая. Не ви ли звучи познато?
Настъпи неловка тишина. Гранд хотелът беше точно до „Метропол“.
— Има и още — продължи Брансън. — Стаята в грандхотела е била наета на името на жена — Марша Морис. Платила е в брой, но не е открита навремето.
Грейс слушаше мълчаливо и мислеше. Стаята в „Метропол“, където бе изнасилена Никола Тейлър, беше наета от жена, според управителя на хотела. Казваше се Марша Морис. Беше платила в брой. Адресът, който беше оставила, беше фалшив.
— Някой добре се забавлява — каза Ник Никол.
— Това означава ли, че е същият извършител, или имитатор с извратено чувство за хумор? — попита Ема-Джейн Бутууд.
— Тази информация обявявана ли е публично? — попита Майкъл Форман.
Грейс поклати глава.
— Не, името „Марша Морис“ никога не е оповестявано.
— Дори в „Аргус“?
— Особено в „Аргус“. — Грейс кимна на Брансън да продължи.
— Става още по-интересно — каза детективът. — Друга от жертвите е изнасилена в дома си, на „Хоув Парк Роуд“, точно две седмици по-късно.
— Много луксозен адрес — отбеляза Майкъл Форман.
— Много — съгласи се Грейс.
Брансън продължи:
— Следващата жертва на Мъжа с обувките е изнасилена на брега, под пристана Палас. Следващата е на паркинг на Чърчил Скуеър. Последната — ако шефът е прав — е нападната на път за дома ѝ в нощта преди Коледа, след като е купонясвала с приятелки.
— Е, и какво означава това, Глен? — попита Бела. — Ще трябва ли да наблюдаваме по-добре паркингите тази седмица.
— Не, не е това, Бела — обади се Грейс. — Няма да позволим да се стигне дотам.
Той се усмихна уверено на хората си. Но всъщност не се чувстваше чак толкова уверен.
1998
38
Четвъртък, 6 януари
— Работи ли? — попита той.
— Да, разбира се, че работи. Иначе ще го продавам ли, а? — Втренчи се гневно в слабия мъж с кафяв костюм, сякаш му беше нанесъл смъртна обида. — Всичко тук работи, мой човек, ясно ли е? Ако искаш боклуци, търси ги на улицата. Тук всичко е качествено. Всичко работи.
— Дано да е така. — Вгледа се в белия фризер, заврян между преобърнатите бюра, въртящи се офис столове и канапета, изправени в дъното на магазина за мебели втора ръка на Люис Роуд в Брайтън.
— Връщам ти парите, ако не работи, става ли? Трийсет дни гаранция, ако има проблеми, връщаш го.
— Значи искаш петдесет?
— Аха.
— Това ли е крайната цена.
— Всичко тук е с крайна цена.
— Давам ти четирийсет.
— В брой?
— Аха.
— Ще го вземеш ли ти? Не осигурявам доставка при тази цена.
— А ще помогнеш ли?
— Този микробус отвън твой ли е?
— Да.
— По-добре го премести, че тук има ченгета.
Пет минути по-късно той скочи в кабината на буса, само секунди преди ченгето да се появи. Запали двигателя и потегли рязко, за да се отдалечи от двойните жълти линии. Чу как новата му покупка подскочи на постелката от зебло на иначе голия метален под зад него и след миг се хлъзна, когато наби спирачки, за да се вмъкне в натовареното движение по кръговото.
Мина бавно покрай Сейнсбъри, после направи ляв завой на светофара, под виадукта, после напред, към Хоув. Към заключения гараж, където лежеше младата жена.
Младата жена, чието лице се взираше в него от първата страница на „Аргус“, от всяка сергия за вестници, под заглавието „Виждали ли сте тази жена?“. И след това името ѝ — Рейчъл Райън.