Той кимна на себе си.
— Да, точно така. Виждали сме я!
Знам къде е!
Тя ме очаква!
39
Обувките са вашите оръжия, дами, нали така? Използвате ги, за да наранявате мъжете по много начини, нали?
Знаете за какво говоря? Не говоря за раните и синините, които можете да оставите по кожата на мъжа, като го ударите с тях. Говоря за звука, който издавате с тях. Това так-так-так на токчетата по дъските на пода, по улицата, по плочките, по тротоара.
Носите тези скъпи обувки. Това означава, че отивате някъде — а оставяте мен зад себе си. Чувам как това так-так-так се отдалечава. То е последното, което чувам. То е първото, което чувам, когато се връщате. След часове. Понякога след цял ден. Не ми казвате къде сте били. Смеете ми се, присмивате се.
А когато се връщате и аз съм вече разстроен, вървите право към мен. Мисля си, че ще ме целунете. Но не го правите, нали? Просто забивате здраво токчето в босото ми стъпало. Забивате го през плътта и костта, право в пода.
В настоящето
40
Събота, 10 януари
Беше забравил колко е хубаво. Колко е пристрастяващо! Мислеше си, че ще е само веднъж, за доброто старо време. Но това „веднъж“ веднага му отвори глад за още. И сега той жадуваше да иде отново.
О, да!
Възползваше се от студеното време, когато можеше да носи палто и шал, за да прикрие адамовата ябълка, да се разхожда свободно като една от многото елегантни жени в Брайтън! Харесваше роклята, която бе избрал — на Карън Милън, и палтото „Прада“ от камилска вълна, шалът на Корнелия Джеймс, голямата лъскава чанта и гладките черни кожени ръкавици! Но най-много от всичко му харесваше усещането да носи тези ботуши с мокър ефект. Да, днес се чувстваше прекрасно! Даже почти секси!
Мина по „Лейнс“, ръмеше леко. Но той беше добре облечен, защитен от дъжда и да, мнооого секси! Постоянно хвърляше погледи към отражението си във витрините. Двама мъже на средна възраст вървяха към него и единият го огледа одобрително. Той отвърна със закачлива усмивка, докато си пробиваше път през тълпата по тесните улици. Подмина модерен магазин за бижута, после един антиквариат, който имаше репутацията, че продава крадени скъпоценности на добри цени.
Мина покрай кръчмата „Главата на друида“, покрай „Пъмп Румс“, английския ресторант, пресече „Ийст Стрийт“ и зави надясно към морето, към „Пул Вали“. После зави наляво, пред ресторанта, който бе на мястото на старото кино „АБВ“ и стигна до целта си.
Магазинът за обувки се казваше „Ласт“.
Беше специализиран за дизайнерски обувки и зареждаше марки, по които той много си падаше: „Еска“, „Томас Мърфи“, „Хети Роуз“. Вгледа се в изложеното на витрината. В красивия деликатен японски мотив на едни „Амиа Кимонос“. В чифт „Томас Мърфи Генезис“, кафяво-зелени официални обувки със сребърни токчета. В кафяви велурени „Еска Лупс“.
Магазинът имаше дървен под, канапе с щампована дамаска, столчета за проба на обувки и окачени по куки дамски чанти. В момента имаше само една клиентка. Елегантна, красива жена към четирийсетте, с дълга бухнала руса коса и ботуши от змийска кожа на „Фенди“. Пети размер. Подходяща чанта „Фенди“ висеше на рамото ѝ. Беше облечена убийствено!
Носеше дълго черно палто с висока обърната яка и пухкав шал на врата. Закачливо чипо носле. Розови устни. Нямаше ръкавици. Той забеляза брачната халка и годежния пръстен с голям камък. Може би беше женена, но можеше и да е разведена. Можеше да е всякаква. Трудно беше да се каже. Но той знаеше едно.
Беше негов тип! И още как!
Държеше една обувка „Трейси Нулс“ ТН 29, с катарама. Беше от бяла, перфорирана кожа с тъмносив изрез. Приличаха на обувки, които Джанет Лий може би беше носила в офиса, преди да открадне парите в „Психо“. Но не бяха секси! Бяха нещо като ретро реквизит за Мис Америка. Не ги купувай, подтикна я наум! Недей, недей!
Имаше толкова много по-секси обувки и ботуши на витрината. Той ги огледа, бяха разкошни — формите, извивките, каишките, шевовете, токчетата. Представи си тази жена гола, с такива обувки. И прави каквото той ѝ каже.
Не купувай тези обувки!
Слава богу, тя ги остави обратно. После се обърна и излезе от магазина.
Когато мина покрай него, той усети гъстия облак „Армани“, който витаеше около нея като собствен озонов слой. После тя спря, извади малък черен чадър от чантата си, вдигна го и го отвори. Имаше стил тази дама. Увереност. Определено беше негов тип, определено. И държеше чадъра като жезъл, само за него, за да може да я проследи по-лесно в тълпата!