О, да, мой тип жена!
Съобразителна жена!
Последва я, когато тя тръгна уверено напред. Имаше нещо хищническо в походката ѝ. Тя беше на лов за обувки. Без съмнение. Което беше добре.
Той също беше на лов!
Тя спря рязко на „Ийст Стрийт“ и се вгледа във витрината на „Ръсел и Бромли“. После пресече към „Л. К. Бенет“.
След миг той почувства силен удар, чу се гръмка псувня и той се озова на мокрия тротоар. Чувстваше силна болка в лицето, сякаш стотина пчели го жилеха едновременно. Една пластмасова чаша от „Старбъкс“ се търкаляше към него, а от нея се изливаше тъмнокафява течност. Усети студен полъх по главата си и с ужас осъзна, че перуката му е паднала.
Грабна я и я нахлупи на главата си, без да му пука как точно изглежда. Пред него се извисяваше огромен мъж с бръсната глава и татуировки.
— Педераст! Що не гледаш къде вървиш бе, мамка му?
— Майната ти! — изкрещя той, напълно забравил да преправи гласа си. Изправи се, притиснал русата перука, и се запрепъва напред. Усещаше миризмата на горещото кафе, което се стичаше неприятно по врата му.
— Шибан педал! — извика онзи зад него, когато той се затича и заобиколи група японски туристи, без да изпуска от поглед подскачащия чадър на жената в далечината. За негова изненада тя не спря да погледне витрината на „Л. К. Бенет“, а се насочи право към „Лейнс“.
Тя пое наляво и той я последва. Мина покрай една кръчма и покрай още един магазин за бижута. Зарови в чантата си, извади кърпичка и попи кафето от попареното си лице. Надяваше се да не е размазало грима му.
Русата пресече забързано „Шип Стрийт“ и зави надясно, после веднага наляво, към един пешеходен район със скъпи магазини за дрехи: „Дюк Стрийт“.
Добро момиче!
Тя влезе в „Профайл“, първият магазин вдясно.
Той се вгледа във витрината. Но не в изложените обувки и ботуши, а в собственото си отражение. Нагласи дискретно перуката. После се вгледа по-внимателно в лицето си, но май всичко беше наред: гримът му не беше размазан.
Потърси русата с очи. Тя седеше на кресло, наведена над блекбърито си, и набираше нещо на бутоните. Една продавачка се появи с кутия за обувки, отвори я с жест, с какъвто горд сервитьор би вдигнал капака от специалитета, и предостави съдържанието ѝ за инспекция.
Русата кимна одобрително.
Продавачката извади синя сатенена обувка с висок ток на „Маноло Бланик“, с квадратна диамантена катарама.
Той гледаше как русата си сложи обувката, стана и направи няколко крачки по пода, взирайки се в отражението си в огледалата. Явно ѝ хареса.
Той влезе в магазина и започна да разглежда, като вдишваше коктейла от аромат на кожа и парфюм „Армани“. Гледаше русата с ъгълчето на окото си, гледаше я и слушаше.
Продавачката я попита дали би искала да изпробва и лявата обувка. Русата каза, че иска.
Докато тя крачеше по дебелия килим, продавачката — стройно момиче с тъмна коса и ирландски акцент — се приближи до него и попита дали би могла да помогне. Той ѝ каза с най-тънкия си глас, че само гледа, благодаря.
— Ще изнасям важна реч следващата седмица — каза русата с американки акцент. — Ще е следобед. Купих си божествена синя рокля. Мисля, че синьото е подходящо за дневно събитие. Какво мислите?
— Синьото много ви отива, мадам. Съдя по обувките. И е много подходящо за през деня.
— Да, хммм. И аз мисля така. Трябваше да донеса и роклята, но мисля, че тези ще ѝ подхождат.
— Те подхождат на много оттенъци на синьото.
— Така е.
Русата се вгледа в отражението си и почука с нокът по зъбите си. После каза вълшебните думички:
— Взимам ги!
Добро момиче! Тези обувки бяха готини. Красиви. Бяха много класни. И което беше по-важно — имаха дванайсетсантиметрови токчета.
Идеално!
Харесваше му и акцентът ѝ. Дали беше от Калифорния?
Той се обърна към щанда, докато се извършваше покупката, и се заслуша напрегнато, като се преструваше, че разглежда чифт кафяви пантофи.
— В клиентския ни списък ли сте, мадам?
— Мисля, че не.
— А бихте ли искали да ви включа в него — така ще ви уведомяваме предварително за разпродажбите. Ще получите и клиентски отстъпки.
Тя сви рамене.
— Разбира се, защо не?
— Бихте ли ми казали името си, госпожо.
— Госпожа Дий Бърчмор.
— А адресът ви?
— „Съсекс Скуеър“, петдесет и три.
„Съсекс Скуеър“. В Кемп Таун, помисли си той. Един от най-красивите площади в града. Повечето от еднотипните къщи около него бяха разделени на апартаменти. Трябваше да си доста богат, за да притежаваш цяла къща там. Трябваше да си богат и за да си купиш такива обувки. Както и чантата, която вървеше с тях и която тя сега галеше — точно както той щеше да гали нея самата съвсем скоро.