Той сви рамене.
— Хайде де, искам да чуя. Никога не ми разказваш за работата си. Все ме питаш как е минал денят ми и аз ти разказвам за всички откачалки, с които съм си имала работа в медицинския център. Но щом аз те попитам, все отвръщаш с някакви глупости за поверителност. Е, бъдещ детектив-инспекторе, разкажи ми за твоя ден, така, за разнообразие. Кажи ми защо десет поредни нощи ме оставяш да вечерям сама. Кажи де. Помниш ли брачните ни клетви. В тях май не се споменаваше за тайни.
— Санди, престани! — отвърна той. — Нямам нужда от това!
— Не, този път ти ми разкажи как е минал денят ти. Кажи ми как върви издирването на Рейчъл Райън.
Той дръпна отново от цигарата.
— Доникъде не е стигнало.
Тя се усмихна.
— Е, можело значи! Мисля, че не си бил по-откровен с мен през всичките години на брака ни. Благодаря ви, бъдещ детектив-инспектор!
Той се ухили.
— Престани с това. Не искам да говоря за него.
— Ще говориш. Та ти си полицай. Ще те повишат. И знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото това е по-важно за теб от брака ти.
— Санди! Стига, това е…
Той остави цигарата в пепелника, стана от креслото и седна на ръба на дивана, като се опита да я прегърне, но тя се отдръпна.
— Продължавай. Разкажи ми как мина днес — настоя Санди. — Искам всички подробности. Ако наистина ме обичаш, направи го. Никога не съм чувала подробен доклад за твой работен ден. Нито веднъж.
Той се изправи отново и загаси цигарата, премести пепелника на масата до дивана и седна.
— Цял ден търсех тази млада жена, ясно ли е? Както правих и през изминалата седмица.
— Да, добре, но какво точно означава това?
— Наистина ли искаш да знаеш подробности?
— Да, искам. Наистина искам подробности. Проблем ли е за теб?
Той запали друга цигара и докато димът излизаше от устата му, заговори:
— Отидох заедно с детектив-сержант Норман Потинг — който не е най-тактичното ченге на света — да се видя отново с родителите ѝ. Те са в ужасно състояние, както можеш да си представиш. Опитахме се да ги успокоим, че правим всичко по силите си, и записахме всяка подробност, която можаха да ни кажат за дъщеря си. Потинг успя да разстрои и двамата.
— Как?
— Като им зададе няколко неудобни въпроса за сексуалния ѝ живот. Трябваше да бъдат зададени, но не и по този начин…
Той пак отпи от уискито и дръпна от цигарата, после я сложи в пепелника. Санди го гледаше с любопитство.
— А после?
— Наистина ли искаш да чуеш всичко?
— Наистина, искам да чуя всичко.
— Добре. Ами опитахме се да измъкнем от тях всичко, което знаят за живота на Рейчъл. Дали е имала приятели или колеги, с които все още не сме говорили. Дали нещо подобно се е случвало и преди. Опитахме се да се ориентираме в навиците ѝ.
— И какви са били навиците ѝ?
— Обаждала се е на родителите си всеки ден, без изключение. И това е най-значимото.
— А сега не им се е обаждала от десет дни?
— Точно така.
— Как мислиш, дали е мъртва?
— Проверихме банковите ѝ сметки, за да видим дали е теглила пари. Не е теглила. Има кредитна и дебитна карта, не са осъществявани никакви трансакции от деня преди Коледа.
Той отпи още от уискито и с изненада установи, че чашата му е празна. Ледените кубчета се удариха в устните му, когато пое и последната капка.
— Или е задържана някъде против волята ѝ, или е мъртва — каза Санди безизразно. — Хората не изчезват просто така от лицето на земята.
— Напротив — отвърна той. — Изчезват, и то всеки ден. Хиляди хора изчезват всяка година.
— Но ако е била в толкова близки отношения с родителите си, тя не би им причинила това нарочно, нали?
Той сви рамене.
— Е, какво ти подсказва полицейският нюх?
— Ами нищо добро.
— Какво следва сега?
— Разширяваме търсенето, разпитваме по къщите във все по-голяма област, привличаме още полицаи към случая. Претърсваме паркове, сметища, околностите на града. Прегледахме записите от уличните камери. Проверихме и всички станции на метрото, пристанища и летища. Разпитахме приятелите ѝ и бившия ѝ годеник. Имаме и криминален психолог-профайлър, който помага на разследването.
След малко Санди попита:
— Дали пак е онзи изнасилвач с обувките, как мислиш?
— Тя е била луда по обувки. Но не прилича на неговия начин на действие. Досега не е отвличал жертвите си.
— Но ти си ми казвал, че престъпниците стават все по-дръзки и по-жестоки — че нещата ескалират, нали?
— Така е. Понякога този, който започва с по-безобидни престъпления, се превръща в жесток изнасилвач. Случва се и при крадците, когато станат по-дръзки.