Така и не почувства как той проникна в нея, нито как събу обувките ѝ след това.
47
Събота, 10 януари
Гари Стърлинг влезе в претъпкания ресторант „Чайна Гардън“ малко след девет вечерта и забърза към масата си, като спря само да поръча бира „Цинтао“ на управителя, който го пресрещна, за да го поздрави.
— Тази вечер закъснявате, мистър Стърлинг! — каза жизнерадостно китаецът. — Мисля, че жена ви не е много щастлива.
— Що не ми кажеш нещо ново! — отвърна Гари и му подаде двайсетачка.
После забърза по стълбите към обичайната маса и забеляза, че лакомниците вече привършват мезетата. В огромната купа беше останало самотно пролетно рулце, а покривката беше опъстрена с парченца от водорасло и петна от сос. И тримата изглеждаха вече добре наквасени.
— Къде беше, мамка му? — попита жена му, Денис, и го дари с обичайната си кисела усмивка.
— Всъщност работих, мамка му, скъпа — отвърна той, залепи една формална целувка на бузата на смахната жена на Морис, стисна му ръката и седна на празното място между тях. Не целуна Денис. Беше спрял да я целува за поздрав преди година.
Обърна се и като се втренчи в жена си, каза:
— Работих. Ясно ли е? Работих. Знам, че тази дума не ти е позната. Знаеш ли какво означава? Означава да изкарвам пари за проклетата ипотека. За проклетите ти сметки.
— И за твоя проклет микробус!
— Микробус ли? — учуди се Морис. — Това не е в твоя стил, Гари.
— Фолксваген. С предно стъкло от две части, оригинален. Инвестиция е, щото е колекционерски. Макар че за нас с Денис ще е полезно да поизлезем сред природата, да прекараме някоя нощ на открито! Трябваше да купя лодка, но хващам морска болест.
— Това е криза на средната възраст — обяви Денис. — Ако си мисли, че може да ме влачи напред-назад с тоя микробус, не е познал! Като миналата година, когато се опита да ме качи на мотор, за да къмпингуваме във Франция, моля ви се!
— Не е проклет микробус! — озъби се Гари, грабна последното пролетно рулце, преди някой друг да го докопал, потопи го по грешка в лютия сос и го натъпка в устата си.
В устата му избухна малка термоядрена експлозия, която го накара да онемее за миг. Денис веднага се възползва от това.
— Изглеждаш ужасно! — обяви тя. — Откъде ти е тази драскотина на челото?
— Пълзях из един проклет таван, за да заменя жицата на алармата, която някоя проклета мишка беше прояла. От една греда стърчеше гвоздей.
Денис внезапно се наведе към него и изсумтя.
— И си пушил!
— Бях в такси, където някой беше пушил — измърмори той неловко, като още дъвчеше.
— О, така ли? — Тя го изгледа с подозрение, после се обърна към Морис и Ула. — Все се преструва, че ги е отказал, но ме мисли за много глупава! Излиза да разходи кучето, да покара колело или мотор, и се връща след часове, смърдящ на цигари. Винаги се надушва, нали? — Тя погледна Ула, после Морис и отпи от бялото вино.
Бирата на Гари дойде и той отпи дълга глътка, като погледна към Ула и си помисли, че тази вечер рошавата ѝ коса е по-рошава от обикновено. И двамата, както и Денис, изглеждаха странно, сякаш ги виждаше през изкривяваща образа леща. Черната тениска на Морис беше опъната на корема му, очите му бяха изпъкнали, а скъпото отвратително карирано сако с лъскавите копчета „Версаче“ му беше твърде тясно. Приличаше на завещано му от по-големия му брат.
Морис поклати глава и защити приятеля си:
— Не надушвам нищо.
Ула се наведе напред и подуши Гари като разгонено куче.
— Хубав парфюм! — рече уклончиво. — Прилича на дамски обаче.
— „Шанел Платинум“ — отвърна той.
Тя подуши отново, смръщи се с подозрение, после вдигна вежди към Денис.
— Та къде казваш, че си бил, мамка му? — настоя Денис.
— Целият си изпомачкан. Не можа ли поне да се срешиш?
— Навън духа ужасно, ако не си забелязала — отвърна Гари. — Трябваше да се разправям с един побеснял клиент — тая вечер не ни достигаха хора — един бил с грип, друг с нещо си друго. А на шибания Греъм Люис от Стейнинг алармата му не работела по неведоми причини. И заплашва, че ще смени фирмата. Трябваше да ида и да се оправя с него. Разбра ли? Оказа се някаква проклета мишка.
Тя наклони чашата към устата си, за да я пресуши, но осъзна, че вече е празна. В този момент се появи сервитьор с нова бутилка. Гари посочи към своята чаша за вино, докато допиваше бирата си. Нервите му бяха опънати до скъсване и имаше нужда от питие. Веднага. От много питиета.
— Наздраве на всички! — каза той.
Морис и Ула вдигнаха чашите си.
— Наздраве!