Денис не бързаше да се включи. Взираше се яростно в Гари. Не му вярваше.
Но, помисли си той, кога ли пък му беше вярвала за нещо? Той изпи половината от сухото бяло вино на една глътка и то веднага облекчи горящото му небце. В интерес на истината, тя му повярва за последно вероятно в деня, когато се ожениха, когато той ѝ каза брачния си обет.
Въпреки че… не беше сигурен дори в това. Все още си спомняше как го погледна пред олтара, когато той сложи пръстена на ръката ѝ и започна да повтаря думите след свещеника. В очите ѝ не видя любов, както бе очаквал, а по-скоро задоволството на ловец, който се връща у дома, понесъл мъртвата си плячка на рамо.
Тогава за малко да се откаже.
Дванайсет години по-късно не минаваше и ден, без да му се прииска да го беше направил.
Но все пак си имаше и преимущества да си женен. Важно беше да не го забравя.
Семейният човек изглежда по-порядъчен.
48
Събота, 10 януари
— Опитах да измисля текст за сватбените покани — извика Клео от кухнята.
— Страхотно! — отвърна Рой Грейс. — Искаш ли да погледна?
— Ще го прегледаме, след като вечеряш.
Той се усмихна. Беше научил едно нещо за Клео — тя обичаше да планира нещата. Трябваше да побързат със сватбата, преди да се е родило детето. Но още не бяха назначили дори твърда дата заради бюрокрацията, с която трябваше да се преборят, за да обявят Санди официално за мъртва.
Хъмфри лежеше доволно на пода във всекидневната, с лентяйска усмивка, отпусната глава и увиснал от устата език. Рой прокара ръка по топлото, меко коремче на щастливото същество, докато на плоския телевизор на стената отсреща един лейбърист говореше надуто нещо по новините в десет.
Рой не го слушаше. Беше свалил сакото и разхлабил вратовръзката, а мислите му бяха заети с брифинга от тази вечер и документите, които беше донесъл у дома и сега бяха пръснати на дивана до него. И по-конкретно, той разсъждаваше върху приликите между Мъжа с обувките и настоящия извършител. В ума му витаеха доста въпроси без отговор.
Ако Мъжа с обувките се беше завърнал, къде е бил цели дванайсет години? Ако беше останал в града, защо е спрял с нападенията за толкова дълго време? Дали беше възможно да е изнасилвал и други жени, които не са съобщавали за това?
Грейс се съмняваше, че е възможно да е извършвал още изнасилвания през тези дванайсет години, без някой да съобщи за това. И все пак в националната база данни нямаше вписани изнасилвани с подобен начин на действие. Можеше да провери, разбира се, и зад граница, което щеше да му отнеме изключително много време и ресурси.
Обаче тази вечер изглеждаше, че има един потенциален заподозрян в града, ако се съдеше по проучването на анализаторката в две бази данни — „Регистъра на жестоки и сексуални престъпления“ и „Междуведомствената класификация на обществената защита“.
Основана, за да управлява адаптацията в обществото на освободени сексуални престъпници, МКОЗ разделяше тези престъпници на три категории. Първо ниво бяха освободените затворници, за които се смяташе, че има малък риск да извършат ново престъпление и бяха наблюдавани дали изпълняват условията на предсрочното освобождаване. Второ ниво бяха онези, за които се смяташе, че имат нужда от относително активно междуведомствено наблюдение. А трето ниво бяха престъпниците, при които имаше голям риск от рецидив.
Зорати беше открила, че има престъпник от ниво две, който бе освободен предсрочно от затвора със свободен режим „Форд Опън“, след като бе излежал шест години, предимно в „Люис“, за кражби и непристойно поведение. Той имаше забележителна кариера на крадец и търговец на наркотици. Казваше се Дарън Спайсър. По време на единия от обирите се беше опитал да целуне жената в къщата, но беше избягал, след като тя се съпротивлявала и натиснала скрит паникбутон. По-късно го беше посочила при разпознаване в полицията.
Тази вечер от службата по пробация щяха да проверят приюта, в който Спайсър нощуваше. Но въпреки че си струваше да го разпитат, Грейс не беше убеден, че Спайсър отговаря на профила. Беше излизал няколко пъти от затвора през изминалите дванайсет години, така че защо не беше извършил престъпление в този период? И по-важен, според Грейс, беше фактът, че този мъж нямаше предишни обвинения в сексуални престъпления. Последното обвинение, което беше довело до по-високата присъда, като че ли изглеждаше от такъв характер — но, разбира се, това никак не беше сигурно. Мрачната статистика, че само шест процента от жертвите на изнасилване съобщават за това, говореше, че е съвсем възможно Спайсър да е извършвал такива престъпления, но да му се е разминавало.