След това мислите му се насочиха към теорията за имитатора. Имаше едно нещо, което силно го тревожеше — липсващите страници от досието на Рейчъл Райън. Вероятно те просто бяха забутани някъде, но можеше да има и по-мрачна причина. А именно — Мъжа с обувките можеше да се е добрал някак до досието и да е извадил това, което би го уличило. А ако беше така, значи имаше достъп до досиетата на всичките си жертви.
Или пък някой съвсем друг се бе добрал до досиетата. Някой, който е решил, по свои извратени причини, да имитира Мъжа с обувките.
Кой можеше да е той?
Член на доверения му екип? Не, не мислеше така, но не можеше да отхвърли тази вероятност напълно. Много хора имаха достъп до Отдела за тежки престъпления — полицаи, обслужващ персонал. Грейс усещаше, че разрешаването на тази загадка е най-важната му задача в момента.
— Готов ли си вече да хапнеш, скъпи? — извика Клео.
Тя печеше на скара стек от риба тон. Рой прие това за знак, че вероятно най-сетне се е отказала от кърито. Копнежът ѝ по него беше отминал и сега се разнасяше силна миризма на дим от пращящия огън, който Клео беше запалила в скарата, преди той да се прибере, както и приятният аромат на свещите, които горяха из стаята.
Той отпи една дълга глътка от прекрасно охладеното водка-мартини, която Клео му беше приготвила, не без завист. Сега той трябваше да пие и за двамата, каза му тя — а тази вечер можеше да си го позволи. Усети приятната топлина от алкохола, по навик започна пак да гали кучето и се унесе в мисли.
В девет вечерта в четвъртък една кола беше потеглила от къщата на Пиърс, което перфектно съвпадаше с времето на нападението. Колата беше потеглила на скорост и за малко щяла да прегази един местен жител. Мъжът бил толкова ядосан, че се опитал да запомни номера, но беше сигурен само за две цифри и една от буквите. Не предприел нищо повече, докато не прочел за нападението в „Аргус“, което го накарало да се обади в полицията тази вечер.
Според него шофьорът бил мъж, но прозорците на колата били затъмнени и не могъл да огледа лицето му. Бил някъде около трийсет-четирийсет годишен, с къса коса. С това се изчерпваше описанието му. Бе дал повече подробности за колата — стар модел мерцедес, Е класа, светъл на цвят. Грейс се чудеше колко ли такива мерцедеса има в града? Сигурно доста. Щеше да изгуби много време да пресее всички местни с такива коли, защото не разполагаха с пълния регистрационен номер. А време нямаше.
След двете изнасилвания за малко повече от седмица в медиите се зараждаше лека истерия, репортажите всяваха страх сред хората. Много разтревожени жени се обаждаха в полицията и питаха дали е безопасно да излизат. Грейс беше наясно, че прекият му шеф, Джак Скърит, и помощник-началникът, Питър Риг, очакват бърз напредък в разследването.
Следващата пресконференция беше насрочена за понеделник на обяд. Всички щяха да се успокоят значително, ако той арестуваше заподозрян дотогава. Добре, имаха един вероятен — Дарън Спайсър. Но нищо не караше полицията да изглежда по-малко ефективна от това да освободи заподозрян поради липса на доказателства, или пък защото не е хванала правилния човек. Мерцедесът беше по-обещаваща следа. Вероятно имаше и невинно обяснение — семеен приятел се беше отбил на гости в къщата на Пиърс или пък някой е доставял пратка?
Фактът, че колата е била карана доста безразсъдно, беше добра индикация, че може би имаха заподозрян. Всеизвестно беше, че извършителите карат доста зле непосредствено след престъплението — защото бяха в превъзбудено и тревожно състояние — в така наречената червена мъгла.
Беше освободил екипа си за тази нощ, с изключение на двамата анализатори, които работеха на смени. Глен Брансън го беше поканил на една бира по път за дома, но той отказа. Почти не беше виждал Клео този уикенд. Пък и жалбите на Глен по проваления му брак ставаха все по-тежки, а Грейс вече бе изчерпал всички успокоителни слова. Разводът беше най-мрачната перспектива, особено за човек с малки деца. Но той вече не виждаше друга алтернатива за приятеля си — а отчаяно му се искаше да види такава. Глен трябваше да преглътне това и да продължи. Е, лесно е да се каже, но почти невъзможно да го приемеш, ако е на твой гръб.
Изведнъж адски му се допуши, но устоя, с много мъки. Клео нямаше против той да пуши в къщата, или където и да било, но Грейс не забравяше всичките предупреждения за пасивното пушене и вредите за бебето, и за примера, който трябва да дава. Затова пийна още малко, като забрави за пушенето.
— Ще е готово след пет минути! — извика тя от кухнята. — Искаш ли още едно питие? — Подаде глава иззад вратата.