Той подкара сиерата в съботната нощ и се включи в оживения трафик по мокрия път. Цялото бреме беше изчезнало от ума му. Набра безразсъдно скорост, като сменяше бързо лентите и спря рязко на червената светлина.
Трябваше да се успокои, не искаше да привлече вниманието на полицията, не и когато Моли Уинифред Глосъп лежеше в багажника на колата му. Включи радиото и чу песента на „Бийтълс“ „Ще се справим“.
Заудря по волана, почти въодушевен от облекчение. Да! Да! Да! Ще се справим!
О, да!
Първи етап бе минал по план. Сега трябваше да се погрижи за втория. А това си беше голяма грижа — защото имаше много неизвестни. Но все пак беше най-добрата от ограничените му възможности. И поне според него, доста хитра възможност.
В настоящето
52
Неделя, 11 януари
В неделя правилата в нощния приют „Свети Патрик“ не бяха така строги като през седмицата, въпреки че обитателите му все още трябваше да освобождават помещенията до осем и половина сутринта и да се връщат след пет следобед.
Дори така Дарън Спайсър смяташе, че е доста неприятно, тъй като беше църква и прочее — не трябваше ли да намираш убежище в църква по всяко време? Особено когато времето е гадно. Но пък нямаше намерение да спори, защото не искаше да си рита разрешителното за пребиваване тук. Искаше да се настани в една от стаите. Десет седмици лично пространство и можеш да влизаш и излизаш, когато пожелаеш. Да, това щеше да е супер. Това щеше да му позволи да си оправи живота — макар не и така, както управителите на приюта си мислеха.
Навън още валеше. И беше адски студ. Но той не искаше да остава тук цял ден. Беше се изкъпал, изял купа овесени ядки и няколко препечени филии. Телевизорът беше включен и един-двама от обитателите на приюта гледаха повторение на футболен мач, макар че образът беше леко неясен.
Футбол, да бе. „Албиън“ беше отборът на града. Дарън си спомняше онзи вълшебен ден, когато играха на „Уембли“ във финала за купата и паднаха. Половината от населението на Брайтън и Хоув се беше замъкнало да гледа мача, а другата половина седяха във всекидневните си, залепени пред телевизорите. Това беше един от най-доходните дни в цялата му кариера на обирджия.
Вчера наистина намина до „Уитдийн Спортс Стейдиъм“ да гледа мач. Обичаше футбол, макар че не беше фен на „Албиън“. Предпочиташе „Манчестър Юнайтед“ и „Челен“, но вчера си имаше и други причини. Искаше да купи малко кокаин, а най-добрият начин бе да се появи на стадиона. Дилърът му беше там, на обичайното си място. Нищо не се беше променило, освен цената, която беше скочила, а качеството — паднало.
След мача се беше сдобил с осем пакета за сто и четирийсет лири, които бяха голяма част от оскъдните му спестявания. Прокара два пъти по три грама и половина с няколко халби бира и няколко уискита почти веднага. Последният грам и половина си запази, за да изкара следващия скучен ден.
Облече дънковото яке и си сложи бейзболната шапка. Повечето от хората в приюта се размотаваха наоколо, говореха на групички, гледаха телевизия или стояха, потънали в размисъл. И те като него нямаше къде да идат, особено в неделя, когато библиотеките бяха затворени — единствените топли места, където можеха да прекарат няколко часа безплатно и без никой да ги изгони. Но той си имаше планове.
Кръглият часовник на стената над вече затворения прозорец на кухнята показваше осем и двайсет и три. Още седем минути до излизането.
Понякога в такива моменти затворът му липсваше. Животът там беше по-лесен. Беше си на топло и сухо. Имаше си някакъв дневен режим, компания. Нямаше грижи. Но пък имаше мечти.
Сега си спомни за тях. За мечтите си. За обещанията, които си даваше. Как ще си изгради бъдеще. Ще си купи къща и ще заживее почтено.
За да остане на сухо поне през тези последни минути, той спря и се зачете в плакатите по стените:
ИСКАТЕ ДА СЕ ПРОМЕНИТЕ?
БЕЗПЛАТЕН КУРС ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА УВЕРЕНОСТ ЗА МЪЖЕ
БЕЗПЛАТЕН КУРС ПО БЕЗОПАСНО ХРАНЕНЕ
НОВ БЕЗПЛАТЕН КУРС
КАК ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ СИГУРНИ У ДОМА И В ОБЩЕСТВОТО
ИНЖЕКТИРАТЕ ЛИ СЕ МУСКУЛНО? БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ИМАТЕ ПРОБЛЕМИ С УПОТРЕБАТА НА КОКАИН ИЛИ ДРУГИ НАРКОТИЦИ?
Той подсмръкна. Да, имаше проблем с кокаина. Нямаше достатъчно кокаин, това му беше проблемът сега. И нямаше достатъчно пари, за да си купи още, а това вече беше голям проблем. Ето от какво имаше нужда. Кокаинът, който изсмърка вчера, го беше накарал да се почувства страхотно, повдигна му настроението и го възбуди чак опасно. Но какво от това, мамка му?