— И още сто седемдесет и три преди това — обади се анализаторката, Елън Зорати. — Истински чаровник. Пуснат е условно след присъда за нападение над жена в една къща на „Хил Броу“, в която проникнал за обир. Опитал да я погушка.
Което за нещастие е обичаен модел — каза Грейс, като погледна Праудфут. — Обирджии, които се превръщат в изнасилвачи.
— Точно така — отвърна Праудфут, който видя шанса си. — Ами да, започват с проникване в домовете, после ескалират към проникване във всяка жена, която заварят в къщата.
Грейс забеляза смръщените физиономии на няколко от колегите си, които явно решиха, че това е просто психошегичка. Той обаче знаеше, че за нещастие е истина.
— Спайсър е пуснат условно от „Форд Опън“ на двайсет и осми декември. Детективите Брансън и Никол го разпитаха вчера сутринта.
Той кимна на Глен.
— Точно така, шефе — отвърна Брансън. — Но не научихме много — само глупости. Той е лукаво копеле. Твърди, че има алиби за времето и на трите престъпления, но аз не съм убеден. Казахме му, че искаме доказателства. Явно се е срещнал с омъжена жена в четвъртък вечерта и отказва да ни каже името ѝ.
— Спайсър има ли провинения от сексуален характер, ако не се брои последното? — попита детектив Бела Мой. — Или пък домашно насилие и фетишизъм?
— Не — отвърна анализаторката.
— Не би ли трябвало да очакваме нашият човек да има някаква история като перверзник, доктор Праудфут, ако следваме предположението, че изнасилвачи, които взимат обувките на жертвите си, не са чак толкова често срещани? — попита Бела Мой.
— Взимането на трофеи не е необичайно при извършителите на серийни престъпления — отвърна Праудфут. — Но сте права, малко вероятно е това да са единствените му престъпления.
— Има нещо много важно по отношение на Спайсър — каза Елън Зорати. — Миналата нощ прегледах показанията на жертвата — на жената, която е нападнал при обира преди три години. Казва се госпожа Марси Калстад. — Тя погледна Рой Грейс. — Не разбирам защо никой не е направил връзката, сър.
— Каква връзка?
— Мисля, че е по-добре да прочетете това. След като отблъснала Спайсър, той я съборил на пода, свалил ѝ обувките и избягал с тях. Били са „Шарл Журдан“, с високи токчета, и са стрували триста и петдесет лири. Била ги купила същия ден, от магазин в Брайтън.
58
Понеделник, 12 януари
В настроението на брифинга бе настъпила осезаема промяна. Рой Грейс усещаше внезапно въодушевление. Случваше се всеки път, когато се появяваше възможен пробив в разследването. И все пак той беше най-невъодушевеният член на екипа в този момент.
— Жалко, че не знаехме за това вчера — каза Глен Брансън. — Можехме да притиснем Спайсър.
Ник Никол кимна в знак на съгласие.
— Вече имаме достатъчно за арест, нали, шефе? — попита Майкъл Форман.
Грейс погледна към Елън.
— Знаем ли дали обувките са прибрани по-късно?
— Опасявам се, че не — отвърна тя. — Нямаме подобна информация.
— А дали е можел да изкара пари от тях? — попита Ник Никол.
— Със сигурност — отвърна Бела Мой. — Чисто нови „Шарл Журдан“ като тези — има много магазини за дрехи и обувки втора употреба, които биха ги купили — много по-евтино. Понякога пазарувам оттам. Можеш да направиш страхотни сделки.
Грейс я погледна за миг. Беше в началото на трийсетте, неомъжена, все още живееше с възрастната си майка и се грижеше за нея. Малко я съжаляваше, защото беше привлекателна жена, но като че ли животът ѝ се изчерпваше с работата.
— Десет процента от цената, така ли? — попита той.
— Не знам — но не плащат много. Вероятно двайсет лири, максимум.
Грейс се замисли. Тази нова информация определено беше достатъчна за арест на Дарън Спайсър. И все пак… не му се струваше правилно. Беше някак твърде очевидно. Разбира се, съвсем удобно престъпникът беше излязъл от затвора точно по времето на първото изнасилване, в навечерието на новата година. Дори още по-удобно — беше работил в хотел „Метропол“, където се беше случило. А ето че сега научаваха и че при последния си обир е отмъкнал обувките на жертвата. Но възможно ли беше да е толкова глупав?
И нещо още по-важно — Спайсър имаше минало на обирджия и търговец на наркотици. Прехранваше се, като нахлуваше в домовете на хората, разбиваше сейфовете им, отмъкваше бижута, часовници, сребро и пари. Досега нито Никола Тейлър, нито Рокси Пиърс бяха съобщили за нещо откраднато от домовете им, ако не се брояха обувките им, а в случая на Никола — и дрехите ѝ. Същото беше и при Манди Торп. Липсваха само обувките ѝ. Ако Спайсър не бе излязъл от затвора съвсем променен, в което Грейс дълбоко се съмняваше, тогава тези престъпления никак не съответстваха на неговия начин на действие.