Все пак как можеше да е сигурен, че Спайсър не е извършвал и други сексуални престъпления, за които не е бил заловен? Възможно ли беше да е Мъжа с обувките? Според проучването на Елън той е бил на свобода по време на изнасилванията. Но Мъжа с обувките беше нападнал и изнасилил жертвите си по особено жесток начин. Не беше се опитвал да ги целува. Да, начинът на действие не съответстваше.
Можеха да го арестуват. Това щеше да зарадва началството, но удоволствието щеше да е съвсем кратко. Какво щяха да постигнат след това с него? Как щяха да намерят убедително доказателство за обвинението? Нападателят беше носил маска и почти не беше говорил, така че нямаха описание на лицето му и особености на гласа. Не разполагаха дори със задоволителни данни за ръста му. Среден ръст, нищо повече. Слабо телосложение. Слабо окосмяване.
При прегледите беше установено, че нападателят не е оставил семенна течност в някоя от жертвите. Засега нямаха извлечено ДНК от косми или от пробите, взети под ноктите на жените — макар че беше още рано. Щяха да минат няколко седмици, преди мострите да бъдат изследвани, а те не можеха да задържат Спайсър толкова време, без да му предявят обвинение. Поне кралската прокуратура нямаше да сметне, че имат достатъчно доказателства за такова.
Можеха да го разпитат защо е взел обувките на Марси Калстад, но ако наистина той беше Мъжа с обувките, това само щеше да го накара да застане нащрек. Същият ефект щеше да има и един обиск на вещите му в приюта. От доклада на Ник и Глен изглеждаше, че Спайсър е достатъчно хитър и е отговарял предпазливо на въпросите им. Сега сигурно си мислеше, че няма опасност да го обвинят отново. Ако покажеха твърде голям интерес към него, можеше да изчезне. А Грейс се нуждаеше от резултат, а не от още дванайсет години затишие.
Замисли се за още няколко минути, преди да каже на Глен Брансън:
— Спайсър има ли кола или достъп до такава?
— Не останах с такова впечатление. Съмнявам се, шефе.
— Каза, че ходи винаги пеша, за да не харчи за автобус — добави Ник Никол.
— Но вероятно взима отнякъде кола, когато му потрябва — каза Елън Зорати. — Има няколко предишни обвинения за кражба на кола — едно за микробус и едно за частна кола.
Това, че не разполагаше с транспорт беше добре, помисли си Грейс. Улесняваше наблюдението му.
— Мисля, че ще постигнем повече, ако вместо да го арестуваме, просто го наблюдаваме. Знаем къде е между осем и половина вечерта и осем и половина сутрин, благодарение на полицейския час в приюта. Той е започнал работа в гранд хотела, така че знаем и къде е през уикендите. Ще назнача наблюдение — когато излиза от работа и дали напуска приюта нощем.
— Ако наистина той е нашият човек, Рой, а на мен така ми се струва — каза Праудфут, — е добре да действате по-експедитивно.
— Надявам се да ги накарам да започнат от днес — отвърна Грейс. — Сега е подходящ момент да споделиш мислите си.
Криминалният психолог се изправи и се приближи до бялата дъска, на която имаше голям лист хартия. На нея бяха начертани няколко линии с различно мастило. Той не бързаше да заговори, сякаш да покаже колко е важен.
— Матрицата на престъпленията на Мъжа с обувките и настоящия извършител е много подобна — каза той. — Тази графика показва свързващите фактори. Всеки цвят е различен аспект: география, време от денонощието, подход към жертвите, вид на нападението, външен вид на нападателя.
Той посочи всяка от линиите, после отстъпи встрани и продължи:
— Има много характеристики на престъпленията на Мъжа с обувките, които никога не са оповестявани, но все пак присъстват и в начина на действие на настоящия нападател. Това ме кара да заключа с известна сигурност, че има достатъчно свързващи фактори, за да предположим на този етап, че си имаме работа със същия човек. Един от най-значимите са името „Марша Морис“, което е използвано при регистрацията в гранд хотела през деветдесет и седма и в хотел „Метропол“ в новогодишната нощ — а това име никога не е оповестявано публично.
Той се приближи до друга бяла дъска.
— Освен това съм доста уверен, че нападателят е местен, или поне добре познава града, защото е живял тук в миналото.
Той бързо начерта с черен маркер няколко малки квадратчета в горната част на дъската и ги номерира от едно до пет, като не спираше да говори.
— Първото съобщено сексуално нападение на Мъжа с обувките е от петнайсети октомври деветдесет и седма. Ще го пренебрегна сега, за да се съсредоточим единствено върху успешните нападения. Първото е в гранд хотела рано сутринта на първи ноември деветдесет и седма. — Той написа „ГХ“ над първото квадратче. — Второто е в частен дом на „Хоув Парк Роуд“ две седмици по-късно. — Написа „ХПР“ над второто квадратче. — Третото е под пристана „Палас“, след още две седмици. — Написа „ПП“ над третото квадратче. — Четвъртото е на паркинга на „Чърчил Скуеър“ след още две седмици. — Написа „ЧС“ над четвъртото квадратче. — Вероятното пето нападение беше в коледната утрин, две седмици по-късно, на „Истърн Терас“ — макар да не сме сигурни, че е негово дело. — Написа „ИТ“ над петото квадратче. После се обърна към екипа, но гледаше Рой Грейс.