— Знаем, че и петте жени са си купили скъпи обувки от някой от магазините в Брайтън непосредствено преди нападенията. Мисля, че е възможно нападателят да познава тези магазини. Може и да е външен човек, пристигнал в града, разбира се, но не ми се струва вероятно. По принцип такива хора не се задържат наоколо, те нападат и после изчезват.
Грейс се обърна към Майкъл Форман, който оглавяваше екипа за външно разследване.
— Майкъл, бяхте ли в магазините, откъдето настоящите жертви са купили обувките си, за да видите дали имат камери?
— Направихме го, шефе.
Джулиус Праудфут нарисува един кръг над петте квадратчета.
— Трябва да отбележим, че нападенията са извършени в сравнително малка област от града. Сега да преминем към сегашните престъпления.
Взе червен маркер, начерта три квадратчета в долната половина на дъската, номерира ги от едно до три. После се обърна към публиката си и пак обратно към дъската.
— Първото нападение е станало в хотел „Метропол“, който, както знаете, е точно до гранд хотела. — Написа „ХМ“ над първото квадратче. — Второто нападение, приблизително седмица по-късно, става в частен дом на малка квартална улица, „Дроувуей“. — Написа „Д“ над второто квадратче.
— Третото нападение — признавам, че тук има разлики в начина на действие — става само два дни по-късно на пристана „Палъс“ — или Брайтънския пристан, както го наричат сега.
— Написа „БП“ над третото квадратче и се обърна отново към екипа. — „Дроувуей“ е съседна на „Хоув Парк Роуд“. Не мисля, че ни е нужна научна степен по ядрена физика, за да забележим географските съвпадения при тези нападения.
Детектив Форман вдигна ръка.
— Доктор Праудфут, това беше много умно наблюдение. А какво бихте ни казали за самия извършител, с вашия опит и компетентност?
Праудфут се усмихна, ласкателството уцели точно в G точката на егото му.
— Ами — започна той и плесна сърдечно ръце, — със сигурност е имал дисфункции в детството. Много вероятно е да е бил дете с един родител или да е отгледан в крайно религиозна, потискаща среда. Може да е бил обект на сексуално насилие от страна на родител или близък роднина. Вероятно е извършвал и по-дребни престъпления в миналото, като например е започнал с жестокост към животни в детството и кражби от съучениците си. Със сигурност е бил самотник с малко или никакви приятели.
Замълча за момент и се прокашля, преди да продължи:
— Вероятно още от ранното си юношество е бил обсебен от порнография с жестокости и е извършвал по-дребни сексуални престъпления — ексхибиционизъм, непристойно поведение, такива неща. След това е минал на проститутки и най-вероятно е предпочитал садо-мазо услуги. Сигурно използва и наркотици — най-вероятно кокаин.
Замълча за миг.
— Облича се с женски дрехи за маскировка, което говори както за фантазиите му, така и за факта, че е интелигентен и вероятно има перверзно чувство за хумор, което може да се окаже важно — при избора му на място на нападенията през деветдесет и седма и сега, както и в избора на часа. Фактът, че е така наясно с криминалистичните процедури, също показва, че е умен — и има познания или пряк опит в полицейската методология.
Детектив Ема-Джейн Бутууд вдигна ръка.
— Можете ли да предположите, ако той е Мъжа с обувките, защо би спрял за дванайсет години, а после е почнал отново?
— Не е необичайно. Има сериен сексуален насилник на име Денис Рейдър в САЩ, който спрял да напада дванайсет години, защото се оженил и създал семейство. Щял е да започне отново, когато се отегчил от връзката си, но за щастие е хванат, преди това да се случи. Това може да е сценарият и за нашия нападател. Но е възможно също така да се е преместил някъде, дори отвъд океана, и да е продължил с нападенията там. Сега се е завърнал.