След края на брифинга Грейс помоли криминалния психолог да дойде в кабинета му за няколко минути. После затвори вратата. Навън се вихреше буря и дъждът барабанеше по прозорците, когато той се настани зад бюрото си.
— Не исках да споря с вас пред колегите, доктор Праудфут — каза той твърдо, — но съм загрижен за третото нападение във влакчето на ужасите. Всичко в начина на действие е различно.
Праудфуд кимна със самодоволна усмивка, като родител, който се опитва да успокои дете.
— Какви са според вас ключовите различия, детектив-суперинтендант.
Грейс усети покровителствения тон и се подразни, но се опита да не го показва. Вместо това вдигна пръст и каза:
— Първо, за разлика от останалите жертви, Манди Торп не си е купила скоро обувките, използвани при нападението срещу нея — в това число включвам и Рейчъл Райън, за която все още не сме сигурни. Всички пет жени са си купили чисто нови скъпи обувки часове или дни преди да бъдат нападнати. При Манди Торп е различно. Тя е купила обувките преди няколко месеца, на ваканция в Тайланд.
Той вдигна още един пръст.
— Второ, мисля, че може да е важно, че за разлика от другите, Манди Торп е носила имитация на дизайнерски обувки — копия на „Джими Чу“.
— Моите уважения, Рой — не съм специалист в тези неща, но си мисля, че цялата идея на фалшификатите е в това да не се различават от оригинала.
Грейс поклати глава.
— Не става дума дали се различават. Той намира жертвите си в магазините за обувки. Трето, и много важно, не е карал Манди Торп да прави нещо с обувките си. Така действа той, упражнява властта си над жертвите.
Праудфуд сви рамене, което не показваше дали е съгласен.
— Младата жена е била в безсъзнание, така че не можем да знаем какво точно ѝ е направил.
— Вагиналните проби показват, че проникването е станало с кондом. Няма никакви признаци на вагинално или анално проникване с част от обувка.
— Може да се е наложило да избяга — отвърна Праудфут.
Грейс вдигна още един пръст и продължи:
— Вероятно. Четвърто, Манди Торп е пълна — направо дебела, честно казано. Всички предишни жертви са слаби.
Психологът поклати глава.
— Фигурата ѝ не е значим фактор. Той е бил на лов. Важно е времето. Преди Мъжа с обувките действаше през две седмици. Този първо направи интервал от седмица, после го свали до два дни. И двамата не знаем какво е правил през изминалите дванайсет години — може би сега е избухнал, ако е потискал желанието толкова време, или пък е натрупал увереност от факта, че все му се разминава. В едно съм сигурен — колкото по-уверен се чувства в престъпленията, толкова по-непобедим ще се чувства — и ще иска все повече.
— Днес по обяд имам пресконференция, доктор Праудфут. Много е важно какво ще кажа на нея. Искам информацията ни да е съвсем точна, така че да ни помогне да хванем нашия човек и да дадем на хората някакво усещане за сигурност. Ако съдя по вашата репутация, вие също бихте искали да изнесем най-точната информация — не бихте искали да кажем нещо погрешно, нали? Праудфуд поклати глава.
— Аз рядко греша, детектив-суперинтендант. Няма да сбъркате, ако ме послушате.
— Радвам се да чуя това — отвърна Грейс хладно.
— Вие сте стар професионалист, като мен — продължи Праудфут. — Оказва ви се всякакъв политически и икономически натиск — знам това, с всеки полицейски началник става така. И тук изниква въпросът — кое е по-лошото за обществото и потреблението? Да си мислят, че в града върлува един престъпник или че са двама? — Психологът се вгледа твърдо в Грейс и вдигна вежди. — Знам кое бих избрал, ако искам да защитя репутацията на града си.
— Не мисля да се ръководя от политиците при взимането на решение — отвърна Грейс.
— Рой, мога ли да ви наричам така?
Грейс кимна.
— Сега нямате работа с някой обикновен тъпак. Този тип е умен. Преследва жертвите си. Нещо в главата му го кара да прави едно и също всеки път, но той не е глупав и знае, че трябва да промени методите си. Сигурно доста ще се посмее, ако можеше да чуе разговора ни. Той не се наслаждава само на властта си над жените, той се наслаждава и на надмощието си над полицията. Всичко това е част от извратената му игра.
Грейс се замисли, бяха го учили да се вслушва в мнението на експертите, но да не се влияе от тях, винаги да си съставя собствено мнение.
— Разбирам какво имате предвид — каза той.
— Надявам се, че разбирате, Рой. Само погледнете биографията ми, ако имате някакви съмнения. Бих бил пределно ясен относно този извършител. Това е човек, който се нуждае от зона на комфорт, от някаква рутина. Придържа се към стария модел. Това е неговата зона на комфорт. Ще продължи да отвлича жертвите си от същите или подобни места. Ще има изнасилване на паркинг в центъра на града преди края на седмицата и обувките отново ще липсват. Можете да предадете това на пресата от мое име.